Сюзън Луис
Италианска афера (23)

Глава двадесет и трета

— Дойдоха! — извика Зав нагоре към стълбите.

Бяха го инструктирали да им съобщи на мига щом колата на Том навлезе по алеята. Лейни бързо излезе от банята, като почти се сблъска с Тиърни, която беше пред огледалото и оглеждаше със съмнение четвъртия си тоалет за тази сутрин.

— Какво ще кажеш за това? — попита тя нетърпеливо. — Аз наистина обичам тези дънки, но те не са дизайнерски…

— Не ставай смешна — скара й се Лейни, мъчейки да се провре край нея. — Едва ли ще й пука за нещо такова.

Тиърни се смръщи недоволно.

— Не, не мисля. О, мамо, какво ще й кажа? Никога не съм срещала момиче като нея преди…

— Просто се дръж приятелски и я накарай да се почувства добре дошла — инструктира я Лейни. — Сега да идем долу. Не искам тя да влезе в празна къща.

Лейни слезе по стълбите.

— Сега са отвън — обяви Зав от вратата и се втурна да се срещне с новата си полусестра, очевидно съвсем в неведение за значимостта на всичко това.

— Той е странен — реши Тиърни, като се изпъваше да огледа за пръв път Джулия, когато предната врата на колата на Том се отвори.

— О, боже мой, тя е дебела — прошепна шокирана Тиърни.

— Млъкни — изсъска тихо Лейни и бързо излезе навън, гледайки едрото русо момиче, което се обърна към нея… Усмивката, озарила слънчевото луноподобно лице на Джулия, беше толкова лъчезарно щастлива, че Лейни усети как освети направо сърцето й.

— О, боже, мамо — промърмори Тиърни.

Лейни тръгна напред, но дъщеря й стигна първа до Джулия и начинът, по който тя прегърна новата си полусестра, предизвика горещи сълзи в очите на Лейни.

— О, Джулия… — изхлипа Лейни, присъединявайки се към прегръдката. — Колко е хубаво да се запознаем.

— Да се запознаем — каза Джулия с непохватния си глас, приглушен в рамото на Тиърни.

— Аз съм Тиърни — представи се тя, като все още я притискаше силно.

— Аз съм Зав — обяви брат й, наблюдавайки с удоволствие.

— Аз съм Джулия — каза му тя, когато Тиърни се отдалечи от нея.

Въпреки характерния й говор, беше достатъчно лесно да я разбират, а слънцето, което струеше от нея, изглеждаше по-ослепително от всякога.

— Аз съм много доволна да се запознаем — каза тя завалено. Погледна с обожание към Том и вдигна рамене от радост.

Притискайки с ръка устата си, за да спре плача, Лейни го наблюдаваше как приглажда рядката руса коса на Джулия и се запита дали някога го е обичала повече.

— Имаме бисквити — говореше Тиърни, като същевременно прегръщаше собственически с ръка новата си полусестра, като я поведе към къщата. — И сок, и скуош, и всичко. Моят любим е от ябълка, кой е твоят?

— Ябълка — повтори Джулия, дали от приятелски чувства, или защото беше така, Лейни не можеше да знае.

— Дядо е вътре — информира я Зав. — Той ще бъде и твой дядо също. Наистина ще го харесаш, въпреки че вече не е какъвто беше. Харесваш ли кучета?

— Да, обичам кучета. И конете.

— Мама каза, че имаш два коня. Как се казват?

Когато те се отдалечиха, Лейни се обърна и видя Том да отваря задната врата на колата. Едва тогава осъзна, че Кърстен беше наблюдавала от задната седалка.

Лейни я изчака, защото тя изглеждаше уморена, а движенията й бяха забавени…

— Защо, за бога, не ме предупреди, че ще идваш?

— Чак когато тръгваха — честно отговори Кърстен — разбрах, че искам да видя с очите си как… Ами как… — Устата й трепереше. Една сълза се отрони от очите й без мигли. — Вашите деца… Те спряха дъха ми.

— Често ми причиняват това — рече иронично Том. Въпреки че беше вперил поглед в Лейни, вниманието на съпругата му беше изцяло насочено към Кърстен. Тя беше различна жена от тази, която бе видяла вчера, и разбра инстинктивно, че сега вижда Кърстен, която живее зад цялата болка и страх.

— Бих искала да знам как да направим нещата по-леки за теб — тихо каза Лейни.

Погледът на Кърстен беше вперен в Джулия.

— Вече го направихте — увери я Кърстен, като гласа й трепереше…