Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Петър Бобев
Заглавие: Заливът на акулите
Издание: първо (не е указано)
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1963
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Редактор: Лилия Илиева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Михаил Руев
Коректор: Йорданка Киркова; Малина Иванова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14827
История
- —Добавяне
XLII
Владо мислеше трескаво. Така не можеше повече! Рано или късно въздухът щеше да свърши! И тогава?
Какво трябваше да направят? Как да прогонят дебнещото чудовище?
Пипалата, нанизани с по два реда бели вендузи, се намъкваха все по-навътре към скупчените безпомощни хора.
А трябваше!
Той замахна с харпуна. Засегнатото пипало отскочи, но съседното се изви, грабна оръжието му и го измъкна навън.
Да хвърли бомба?
Не! Та тя ще избухне вътре в пещерата — няма начин да се запрати по-далеч.
Изведнъж Пири се сви конвулсивно, апаратът му престана да изпуска мехури.
Тогава Мак Фарен откачи ремъците на акваланга си, пое дълбоко въздух, дръпна мундщука на Пири и втикна в устата му своя мундщук.
После откачи от пояса си бомбата и решително се спусна сред кичура на дебнещите пипала, които мигновено го отвлякоха навън.
Докато другарите му схванат какво е станало, докато се досетят за смисъла на саможертвата му, тресна гърмът. Взривната вълна ги блъсна навътре, натика ги до дъното на тясната дупка, смаза дробовете им, после всичко утихна.
Пири се бе свестил отново и с дълбоки ненаситни вдишвания изчистваше дробовете си от набраната отрова. Очите му се озъртаха наоколо смутени, недоумяващи. В припадъка си той не беше разбрал какво бе станало.
Владо излезе пръв навън.
Наоколо, в гълъбовия здрач на разбуждащото се море се премятаха убитите риби. А долу на дъното се бе проснал като гигантски зеленикав парцал разкъсаният труп на октопода.
От Мак Фарен нямаше ни следа. Само един гумен плавник лежеше върху белия пясък до безжизнено отпуснатите пипала на чудовището.
Богдан извлече от пещерата безпомощния Пири. Владо го подхвана от другата страна. Така двамата го изнесоха над водата.
Заловиха се за една ниска скала и се измъкнаха върху гърба й, обрасъл с гъсти жълти водорасли и цели гроздове дребни миди.
Пири свали мундщука.
— Къде е Джордж?
В този миг Богдан видя „Старата сирена“, която се носеше към брега с бясна скорост. Той грабна ранения англичанин през кръста и го повлече нагоре по скалистата площадка, която бе надвиснала над запенения прибой.
— Мак Фарен… Няма го… Пожертвува се… За вас… И за нас…
Пири се изтръгна от ръцете му.
— Не! Вие бягате! Аз не! Аз ще го потърся долу, той не е умрял… Може би само е зашеметен…
Изведнъж залая картечница. Куршумите зачаткаха по скалите.
С тих стон Пири се свлече върху тесния каменен корниз.