Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Петър Бобев
Заглавие: Заливът на акулите
Издание: първо (не е указано)
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1963
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Редактор: Лилия Илиева
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Михаил Руев
Коректор: Йорданка Киркова; Малина Иванова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14827
История
- —Добавяне
XXX
Моторната лодка се носеше с вой над вълните, проточила зад кърмата дълга резедава опашка. Отстрани, край ниските бордове, плющяха разцепените вълни като две аметистови крила. Понякога напорът на вятъра обрулваше изтънените им върхове, за да ги стовари с плисък върху измокрената палуба.
Капитан Стрезов държеше уверено дръжката на лекия задборден мотор и провираше лодката през тесните проливи между настръхналите рифове.
Боцманът се опита да надвика шума на мотора:
— Само едно удряне и…
Капитанът запита с вик:
— Страх ли те е?
— За страх — не толкова… Я де е брегът… Но за лодката… Пък няма да свършим и работа…
Стрезов млъкна. Това беше право. Затова намали скоростта. Но тогава пък му се стори, че лодката спря, по-право запъпли като морска звезда… И отново даде газ. Моторът зави. Аметистовите крила се разпериха край бордовете.
Капитанът намали пак хода и се надигна.
— Я седни ти! — обърна се той към боцмана. — Аз не мога да се сдържа.
Боцманът зае мястото му, а капитан Стрезов седна на носа и запали цигара. В следния миг водните пръски я угасиха. Той не опита да запали друга, а така, с мократа цигара между устните, продължи да се взира напред в мътните изпарения на хоризонта. Отдясно се надигнаха, грозни и заплашителни, подкопаните от прибоя червени скали, върху които пълзеше къдравата зеленина на тропическата растителност.
Вълните прииждаха откъм океана — блестящи, замрежени с изящната дантела на пяната от прибоя — прекрасни малахитови изваяния, които се носеха неудържимо към брега.
Капитан Стрезов мислеше трескаво. Впрочем къде отива тъй слепешката? Знаеше едно — Пиратския остров сред Залива на акулите… А после? Какво щеше да срещне там, каква сила… Той имаше оръжие — е, добре, — нима щеше да го употреби тук, в чужда страна? Не беше ли по-правилно да поиска помощ по дипломатически път? Не избърза ли с решението, не се ли поддаде на някакво неуместно хлапашко увлечение — той, зрелият, опитен капитан? Такава авантюра… Не беше ли по-разумно да обърне кормилото назад…
Някакво огромно тяло се превъртя над водата на четиридесет-петдесет метра напред. След секунда на същото място се надигна цяла купчина от сблъскани една в друга гигантски риби.
„Сини акули! — различи ги капитан Стрезов. — Не по-малки от шест-седем метра всяка.“ Над водата припляскваше ту гръдна перка, ту опашка, ту плоска муцуна, от която по сребристия корем се стичаше кървав ручей.
Изведнъж сред скупчените тела се подаде друга рибешка глава с източена муцуна като двуметров меч, нанизан с две редици остри зъби.
Риба-трион! Не по-малка от акулите! Ето, на гърба, зад острия плавник, се мярна грозно оголеното кърваво месо.
Обезумяла от страх и болка, разярена, рибата-трион връхлетя срещу най-близкия си враг. Трионът се хлъзна леко, неуловимо по гърба на акулата, но това леко докосване се оказа фатално. Акулата подскочи над водата и разкри получената рана. Трионът я бе прерязал дълбоко, там към основата на опашката, още малко да я преполови. Но тя сякаш не я усети, а се извърна и впи челюсти в раната на рибата-трион. Другите акули отново се струпаха над жертвата си.
Поддал се на първия си порив, капитан Стрезов изпразни пушката върху счепкалите се гиганти.
Напразно! Акулите сякаш не усетиха нищо, никакво трепване не издаде, че куршумите са попаднали в телата им.
Боцманът погледна капитана и като получи съгласието му, угаси мотора. Тримата се изправиха, загледаха страшната, невиждана битка.
Водата кипеше, прорязвана от светкавичните плясъци на разярените врагове, порозовяла от изтичащата кръв.
Изведнъж рибата-трион се измъкна от групата и връхлетя срещу моторницата. Дали я бе сметнала за нов враг, или само опитваше да се спаси и съвсем случайно, може би ослепяла от болка, връхлетя на нея.
Трясък!
Острият трион прониза дъното. Боцманът и морякът се строполиха в лодката, а капитанът, неочаквал такова светкавично нападение, плесна зад борда. Без да губи присъствие на духа, той се хвана за кърмата и се прехвърли вътре.
Опита да се изправи, да хване мотора, ала не успя. Обезумялата риба се мяташе бясно, пленена от здравата хватка на пробитата лодка. Мощният плавник разпенваше водата, цялото стоманено тяло трепереше от напрежение, мяташе се неудържимо. Лодката подскачаше по вълните, навеждаше се, загребваше вода и отново се изправяше, за да я изплиска през другия борд.
Хванати кой където свари, тримата едва се удържаха да не полетят в морето. Капитан Стрезов се бе вкопчил в самия трион, който се подаваше от пробитото дъно. От дланта му, порязана от острите зъби, се стичаше струйка кръв, но той не смееше да се пусне. Защото всеки миг можеше да излети навън, където се скупчваха в сатанинско настървение, опиянени от мириса на кръвта, настървените сини чудовища.
Ранената акула, почти парализирана, с обезсилена опашка, не отстъпваше на здравите си другарки. Налиташе бясно като гигантска торпила, забиваше зъби в живата плът на пленената риба, като потръпваше в жестока наслада. Гризеше, заравяше главата си в нея, после с рязък замах отскачаше назад, за да глътне десеткилограмовата си хапка, изрязана като с бръснач. Нов устрем и наново безобразната зла муцуна се вкопчваше в тялото на беззащитната, окована жертва.
Изведнъж ранената акула се отпусна, обърна се по гръб, коремът й се бялна и с непогълнатия кървав къс потъна към дъното. Беше мъртва.
Капитан Стрезов потръпна. Това се казва лакомия, неутолима, до последния миг!
А рибата-трион, полуизгризана, с оголен гръбнак, продължаваше да подхвърля в мъчителната си агония леката лодка, докато настървените акули все по-ожесточено ръфаха раздраното й тяло.
Капитан Стрезов усети как наранените му ръце се изхлъзват, отмаляват, изпускат зъбатия меч на рибата.