Петър Бобев
Заливът на акулите (21)

XXI

След като хвърли втората бомба, Мохамед бен Юсеф, заслонил очи с ръка, се взря в морската повърхност.

Секунда… две… три… Цяла минута… две минути… три…

От дълбочините вече не изплуваха никакви мехури. Значи — улучил го бе! При все това остана прав още няколко минути — за по-голяма сигурност.

В този миг на двеста фута от него в морето изригна един наведен напред фонтан, после над водата се мярна някаква гигантска опашка като невероятна черна пеперуда.

Кашалот!

Арабинът даде знак на помощника си да гребе към брега. Знаеше, че кашалотът е капризен съсед.

Н’Круга напъна черните си мускулести ръце. Лодката се плъзна назад, догонвана от вълните, които я застигаха с шепот, повдигаха кърмата, хлъзваха се под кила, после изправяха носа й.

Кашалотът изплува отново. Главата му щръкна сред морето като четвъртита канара, в която се плиснаха разпенените вълни.

— Глътна го! — изкрещя Н’Круга.

Между редките бели зъби по долната челюст на кита се мярна нещо. Риба или… Мярна се само за миг и изчезна. Гигантът пак потъна към дъното.

Мохамед бен Юсеф промърмори злобно:

— Тъй му се пада!

А негърът вдигна рамене и подкара още по-бързо лодката.

Щом се изкачиха на катера, главатарят плесна с ръце. Малайците веднага го наобиколиха, изправиха се пред него мълчаливи, с непроницаемите си жълти лица.

— Хей, момчета! — обърна се той към тях. — Знаете ли какво заслужаваме?

Водолазите стояха така, полуголи, препасани с пъстрите си саронги около бедрата, и го стрелкаха недружелюбно с ко̀сите си присвити очи.

„Ама банда! — помисли с досада арабинът. — Никога не можеш да разбереш какво ти кроят. Такива потайни. Смели, но опасни. Като тигри. Крисът^[1] всеки миг може да лъсне в ръцете им.“

После добави:

— До катера дойде човек, опита да се качи и горе. Ние го догонихме. Не знам кой беше, но затова пък съм сигурен, че не идваше да ни се порадва. Едно сандъче с динамит и — алилуя. Ония, види се, знаят кои сме. Затова — още отсега дежурство! Всеки по един час под кила!

Той се обърна към Тенг-Си:

— Спускай се веднага!

Малаецът нарами акваланга.

Мохамед привърза с въже към ръката му езика на корабната камбана.

— Запее ли тя, значи, тревога. Тогава всички скачат на помощ във водата. Разбрано ли е?

Утвърдителни възгласи му отговориха.

Дежурният сложи очилата, надяна плавниците и се гмурна под кораба, а главатарят изпрати друг малаец да смени наблюдателя от скалата.

— И да си отваряш очите! — заплаши го той.

След пет минути смененият наблюдател се прибра с лодката. Мохамед го извика с пръст. Черните му очи горяха яростно.

— Рам-Синг, знаеш ли какво очаква часовоя, който е дремал?

Малаецът пребледня, съзнаващ вината си, в очакване на наказанието. Изглежда, другарят му го бе предупредил.

Мохамед бен Юсеф продължи със стиснати устни:

— Човекът, който се качи на кораба, е дошъл от острова — или с лодка, или с шнорхел. Иначе въздухът в акваланга не би му стигнал. Дълъг е пътят. Защо не го видя?

Рам-Синг мълчеше. Малайците отново се струпаха в плътна тълпа, безмълвни и настръхнали. Мохамед чувствуваше това. Напоследък бяха станали непокорни, дори дръзки, предизвикателни. Близостта на плячката действуваше и на тях, при все че се мъчеха да изглеждат безучастни. Трябваше да им даде поучителен урок. Да стегне дисциплината. Предстоеше не лека борба. Как да се залови с нея при такава разпусната команда?

— Рам-Синг, отговаряй!

Малаецът, усетил мълчаливата подкрепа на сънародниците си, оголи почернелите си от бетела зъби:

— Отде знаеш, че е от острова?

Без да отговори, Мохамед бен Юсеф замахна с юмрук и Рам-Синг рухна на палубата с окървавена уста. Другарите му скочиха напред с оголени крисове, ала главатарят ги превари. Изтрещя изстрел и един нападател се строполи до Рам-Синг. Останалите отстъпиха пред димящата цев.

Мохамед бен Юсеф изръмжа:

— Тъй, значи — бунт! А знаете ли законите на морето? Малайци, стари пирати, знаете ли ги?

Със святкащи от злоба очи, едва скрити под присвитите клепачи, водолазите мълчаха заплашително.

Арабинът постепенно се успокои:

— Трябва да ви избеся на мачтата — по стария обичай! Но няма. Да разберете колко съм добър. Аз съм ви приятел, а не само главатар. Затова ще ви простя, но ако друг път… И още нещо… Някой от вас да не се опита, докато спя… Без мене полицейските хрътки ще ви спипат начаса… Знаете… За всеки от вас има досие, с всичките ви подвизи… За тебе, Рам-Синг, нещичко такова — на кея моряк с нож в гърба; за Тенг-Си — полицаят от граничната охрана, който щеше да хване пратката с кокаина… Да изреждам ли още?… А полицаите ще ви питат и за мене. Не току-тъй половината от печалбата отива в тях. Как другояче щяхме да си вършим работата спокойно? Нима няма да се погрижат за приятеля си?

Той прибра пистолета в кобура.

— Вярвам, че се разбрахме. Сега Рам-Синг, измий си лицето, а този…

Той посочи ранения малаец, от чието бедро пъплеше струйка кръв.

— Тоя превържете! Дайте му от жълтите хапчета!

После се обърна към Н’Круга, който чак сега се подаде от кубрика:

— Остани на кораба! Аз сам ще проверя околността. Ще обиколя залива. Тези от острова вземат вода някъде наблизо. Трябва да им попречим. Нали разбираш?

Н’Круга разбираше бързо. Устните му откриха два реда ослепително бели зъби. Той се облегна на парапета и изпрати с поглед капитана, който достигна брега с лодката и изчезна в джунглата.

— Ех, стари Мохамеде! — закани се негърът. — Мислиш, че Н’Круга не знае как се дават пари на полицаите, а? Мислиш, че няма мозък в главата. „Глупаво черно момче.“ А какво знае това „черно момче“! Какво крои!

В гората изкряка птица, над водата подскочи делфин. Вълните, неочаквано набъбнали, зашумяха край борда с непрекъснати звънливи плисъци, разлюляха приспивно малкия кораб.

Н’Круга се унесе в мечти, в своите отдавна подтискани мечти. Силен е, пъргав, смел. Има остър нож. Има и пистолет, защото е помощник-капитан. Може лесно да получи всички диаманти. Мохамед го научи добре как да забива нож в гърба, да изненадва тъкмо когато другият не очаква. Диаманти! Пари! С тях ще има всичко. Ще се облече с бели дрехи, с връзка… и с черни очила… Ще има голяма бяла къща с капаци на прозорците, с басейн на двора и червена площадка за тенис. Ще има собствен катер… Не един, сто катера с водолази, ще снабдява цяла Африка с кокаин… А в къщи ще му прислужват само бели слуги. Само бели… И баща му, и дядо му, и прадядо му са били слуги, все едно, роби на белите… Сега той ще стане господарят… Ще плесне с ръце и белите слуги ще притичат пред него, ще се поклонят: „Заповядайте, господарю!“ И бели слугини… Само ще плесне с ръце или не — само ще натисне звънеца…