Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (50)

Между живота и смъртта

Когато се качих на автобуса от Шиоджири, започна да вали мокър сняг и аз загубих надежда, че ще успея да видя езерото Сува от прохода Шиоджири. Слязох от автобуса по пътя, на входа на минералните извори Тагаваура. Тук планините бяха прекалено сурови дори за района на Шиншу — място, където през зимата не се мяркаше жива душа.

Поех към хълмовете, решена да умра, без да имам конкретна посока. Щом навлязох в гората, потънах до колене в сняг. Събух си сандалите и продължих нататък боса. Скоро престанах да усещам студа, вървях с безчувствени ръце и крака. Бях чувала да казват, че когато вървиш така, ти се доспива, но аз само се измокрих и разтреперих; ни най-малко не ми се спеше. По дяволите, никога ли няма да заспя? Сега вече се разплаках и още повече се вбесих.

Не знам колко време е продължило така, но очите ми се замъглиха и почти изпаднах в безсъзнание. И тогава, в една планинска хижа на около четири километра от автобусната спирка, ме спаси един почти осемдесетгодишен старец. Той запали огън и ме стопли. И след като изслуша всичко, което имах да кажа, рече:

— Когато хората мислят само за себе си, тогава са най-нещастни. Защо не се опиташ да направиш нещо за някой друг? Само веднъж в живота ти ще е достатъчно. Във всеки случай си дай още една година. И през тази година стори нещо, което да направи някой друг щастлив. И ако след това все още искаш да умреш, тогава се върни тук, аз ще ти помогна да умреш безболезнено.

Старецът ми разказа, че преди много години бил член на комунистическата партия и бил в затвора в Хокайдо. Но избягал, бил отчаян от живота и търсел смъртта. Подслони ме за през нощта, а на следващия ден, когато излязох навън, видях двойката патици, които отглеждаше. Те сигурно решиха, че непозната като мен изглежда подозрително, и започнаха диво да крякат. Старецът каза, че ги гледал вместо куче пазач. Беше странно, че патици могат да бъдат тренирани да вършат работата на едно куче.