Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (40)

Гангстерско момиче

Почувствах се напълно в свои води в ролята на гангстерско момиче. Един ден един от гангстерите, мъж на около трийсет и четири — трийсет и пет години, от когото всички се възхищаваха и му викаха „босът Ган“, дойде и без причина се заяде с мен.

— Искаш ли да разхвърлям всичко това по земята? — и удари с юмрук по щанда, където бях изложила сапуна.

Ако пред сергията ми постоянно висяха гангстери, никой клиент нямаше да посмее да се доближи. Знаех, че трябва да му отговоря. Затова си наложих маската на нагла физиономия и рекох:

— Значи ти си Ган, големият бос тук? Е, бос, как ще изглежда, ако се разчуе, че голямо момче като теб се задява с малки момичета като мен? Какво ще кажеш да се срещнем довечера в осем в Иноханаяма? — Иноханаяма беше наблизо, точно зад светилището.

— Добре тогава. Колко ще дойдете? — попита на свой ред той.

— Какви ги говориш, по дяволите? Аз нямам намерение да се бия с теб! Ще дойда с предложение. Един на един. Просто искам да поговоря с теб по човешки, за това те моля.

Ако не успеехме да се споразумеем тази вечер, бях решена да изиграя и последната си карта. Да бъдеш любовница на гангстерски бос можеше да се окаже доста добре. А аз определено нямах усещане за женско достойнство. Никога не ме бяха учили на такова. А и да го имах, в света, в който живеех, щеше да струва колкото празна кутия от цигари.

Иноханаяма беше райско място, изпълнено с разцъфнали камелии. Хвърлих се на земята в краката на Ган.

— Бос, умолявам те! Имам малък брат, който за мен означава повече от живота ми. Не знаеш колко съм страдала, задето нямам никакво образование. Искам да дам на брат си образование, за да може поне да напише собственото си име. След като сторя това, не ми пука какво ще стане с мен. Но дотогава искам да се придържам към правилата. Ако не го правя, брат ми ще напусне училище. Умолявам те, моля те, бъди на моя страна! Това е самата истина — и притиснах чело в праха.

— Знаеш ли кое ме дразни — че ти, една японка, си любовница на кореец, ето това е.

— Не съм! Старицата на Мацумура се грижи за мен, а не той. Ако мислиш, че те лъжа, иди я питай! Докато малкият ми брат не се изправи на собствените си крака, съм се отказала от мъжете.

— Добре тогава. С теб съм. Но ако ме лъжеш и разбера, че имаш някой мъж, няма лесно да се отървеш.

Разделихме се и аз се прибрах вкъщи. Същата вечер отрязах дългата си до кръста коса, която ми беше толкова скъпа години наред, и я принесох в жертва на кой знае кой бог в малкото светилище, оцеляло сред изгорелите останки на главния храм. „Никакви мъже, докато брат ми не стъпи на крака“, заклех се аз.

Без да подозира нещо, брат ми си спеше кротко, но на следващата сутрин ме зяпна с широко отворени очи.

— Сестричке, какво си направила с косата си? Ти толкова много държеше на нея!

— Започва да става горещо и само ще ми пречи — небрежно отвърнах аз и отидох на фризьор, за да я оформят.

Човек, изглежда, е способен на всичко, ако се е посветил на нещо с цялото си сърце. Успях да получа подкрепата на тези, които наричахме гангстери. След като ги опознаеш, дори и те се оказват добри хора. Бързо се палят, но ако се отнасяш с тях добре, са готови да си сложат главата в торбата заради теб. Реших да направя голямо градинско парти в двора на светилището, поканих всички гангстери и ги почерпих с печена на скара сепия и голяма бутилка евтин алкохол. След като моят алкохол свърши, те събраха пари и купиха друга голяма бутилка; смяха се и пяха и, изглежда, им беше приятно. Аз играех ролята на гангстерско момиче и седях с кръстосани крака, преструвайки се, че мога да пия колкото най-големите пиячи, но алкохолът изобщо не ми понасяше.

Никога не позволих на някое от тези момчета, с които се бях сприятелила, да се доближи до къщата; брат ми беше чувствителен и исках да му спестя болката. Ясу сан беше единственият, който стана добър приятел и с брат ми. Усещах, че е добър пример за него, а и той внимаваше да не го научи на нещо лошо.

Една сутрин година — година и нещо, след като бях попаднала в тази група, отидох на работа както обикновено и заварих всички объркани, защото Ган бил намушкан. Разбрах в коя болница е и забързах натам. Ган стенеше от болка, а приятелката му Масако седеше до леглото му съкрушена. Предната нощ трима мъже, както си вървели по улицата, изведнъж го наръгали и избягали. За щастие го уцелили в апендикса, така че животът му не беше в опасност, но Масако каза, че се притеснявала, защото били засегнати и вътрешностите му. Ган отвори за кратко очи и ме погледна, после отново застена от болка.

— Не разбирам. Големият Ган хленчи и е извън играта само заради малко порязване? Засрами се! Аз имах много по-лоша рана, но нито плачех, нито стенех. Виж това! — и вдигнах крака си с белега право пред погледа му.

Масако възкликна:

— Къде, по дяволите, са те цапардосали?

— Когато бях малка, имаше един демон, нали разбираш, и той ме хвърли надолу по стълбите. Ето го доказателството. На този свят наистина има демони и за да го докажат, оставят белези като този тук. — Бях станала толкова смела, че можех да произнеса подобни думи с абсолютно безизразно лице; трябваше да преглътна само колко съм доволна от собствената си смелост. — Вземи се в ръце! Няма да умреш! — казах му на излизане от болницата.