Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (23)

В бизнеса с тържествата

Правех всичко възможно да живея според тази вяра в резигнацията, но в работата на гейшата не е достатъчно да правиш само каквото ти кажат, а трябва да полагаш истински усилия. Да накараш всеки и навсякъде в твое присъствие да усеща, че си сексапилна, изисква постоянни грижи и внимание. А когато се появиш пред даден клиент за първи път, с един поглед да създадеш онзи тип жена, който той харесва. Ако усетиш, че харесва например сладките и безпомощни женички, трябва бързо да се адаптираш към неговите очаквания.

Макар и да бях ходила в началното училище, никога нямаше да пробия, ако не бях в състояние поне да създавам впечатлението, че разбирам за какво говорят клиентите, все едно дали беше за литература, политика или нещо друго. Не можех правилно да прочета дори и сричките от кана^[1], да не говорим за много по-сложните йероглифи. По-скоро трябваше да мога да науча трудните думи само като ги чуя. Ако някоя тема се дискутираше на дадено тържество, се преструвах, че просто си пия сакето и се забавлявам добре, докато всъщност концентрирах цялата си енергия върху разговора. Запомнях какво се казваше и после го повтарях на друго тържество. Ако хората се увличаха и разговорът заплашваше прекалено да се задълбочи, преди да се стигне до темата, по която нищо не знаех, аз казвах нещо от типа на:

— Хайде да не говорим за толкова сложни неща! Аз ще танцувам, а вие всички защо не попеете заедно с мен?

Иначе бих могла да се озова в крайно трудна ситуация. Не можеш да изключиш дори и за миг. Държиш ума си нащрек и готов като опънат лък, докато се движиш с потока от тържество на тържество.

Гейшите могат да вършат противни и злобни неща: да се нападат взаимно с нокти и зъби, като всяка се опитва да принуди другата да се махне от пътя й. За някой, който не познава този свят и вижда само неговата повърхност, изглеждаме, предполагам, твърде безгрижни, но вътрешно вечно роним сълзи на болка и скръб.

Преди известно време в ресторант „Ичирики“ пристигна писмо, адресирано до мен от онее сан Карута, която бе отишла в Чиба. Накарах господарката на „Ичирики“ да ми го прочете. Карута пишеше, че в този нов и непознат район й било доста трудно, но един мъж й обещал да откупи договора й, така че тя смяташе да продължи напред.

Господарката на „Ичирики“ беше само на трийсет и четири или трийсет и пет години, но навремето е била гейша и ужасно е страдала, докато стигне там, където беше сега, затова беше много мила с нас.

Така е навсякъде, където отидеш, но си представете например група от трима млади мъже, които наемат гейша и й казват:

— Днес е ден за показване!

Или:

— Смятаме да си поиграем на гинеколог!

Настройват се и започват да развързват обито й. И тримата се нахвърлят върху нея и я притискат надолу, после един от тях се опитва да стори нещо крайно срамно. Гейшата пищи за помощ. В подобна ситуация господарката на „Ичирики“ веднага ще се притече на помощ.

— Боже, боже! Какво става тук? Няма кой да защити една гейша. Бях сигурна, че ще ви е мъчно за нея и ще се отнасяте към нея внимателно.

— Какви глупости дрънкаш, по дяволите? Точно когато нещата започнаха да стават интересни! Изчезвай при счетоводните си книги!

— О, казвате да изчезвам? Е, нека само да ви напомня за протокола: тук е забранено за клиенти, които карат гейшите да пищят, ясно ли е? Защото това пречи на другите клиенти. Ако продължавате да играете на перверзните си игрички, ще я отведа със себе си. Разбрахте ли?

— Платили сме добри пари за нея и не приемаме нареждания от теб, дърта кранто. Разкарай се!

— Ама какво си позволявате вие? Сигурно си мислите, че можете да се държите като простаци само защото сте гости тук! Какво самомнение! Стаята и сакето са мои, парите са ваши. Дали ще продавам или не, решавам аз. Дойде ми до гуша от вас, развратни копелета, с мръсните ви игрички! Махайте се оттук!

— Може да не ни пъдиш — вече ни няма! И никога няма да се върнем!

— Ще съм ви много задължена! Простете смелостта ми да изрека това, но сквернословни клиенти като вас, момчета, не са добре дошли тук. Затова да ви няма. Изчезвайте!

— Ние знаем всичко за теб. Много по-лесно се изкарват пари от мъже, които се държат меко с жените, нали?

— За какво ми говорите, по дяволите? Проклети идиоти! Щом толкова се самосъжалявате, защо, по дяволите, не си купите първокласно момиче? Да покажете на света каква красота сте заключили в градините си? Но се обзалагам, че едва ли ще се оправите с тия 50 сена, дето ги имате!

В края на краищата след тия виканици и разправии те така и не си платиха. В такива случаи се чувстваш толкова объркана и благодарна, че успяваш само да промълвиш:

— Мамо, вината е моя! Прости ми!

— Не се безпокой, колкото повече от тях попариш, толкова повече отронени листа ще издуха вятърът от пътя ти. Още не сме стигнали дотам да гладуваме. Докато хората имат усти, ще трябва да се хранят три пъти дневно.

Така че ние, гейшите, водехме нашите данна, които ни канеха в други ресторанти, един от всеки три пъти при нея и „Ичирики“ развиваше успешна търговия.