Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (21)

Помятането

Бях навършила седемнайсет години, когато Мичико прие името Цукико и направи своя дебют като квалифицирана гейша. Беше в началото на войната с Америка.

По време на дебюта на Цукико аз пътувах. Петльово око, известен с ужасното си чувство за собственост, явно беше решил, че ще стане мой данна. Когато заминаваше нанякъде, понякога ме наемаше за цяло денонощие и ме взимаше със себе си. По време на тези пътувания проумях колко отвратително е да си тяло за продан. За всички беше очевидно, че при тази разлика във възрастта не можехме да сме баща и дъщеря. Бях твърде млада, за да съм му внучка. А Петльово око разговаряше с мен така фамилиарно, сякаш беше мой съпруг. Аз правех всичко възможно почти да не говоря пред други хора и да бъда максимално незабележима.

Върнах се на третия ден след дебюта на Цукико. Тя беше много отслабнала и изглеждаше така, сякаш е остаряла с три години.

— Кажи ми, онее сан Жерав, когато направим своя дебют, това е както една обикновена жена да се омъжи, нали? Но когато се омъжваш, в замяна получаваш място, където можеш да живееш спокойно. А ние не получаваме нищо! Просто ставаме нечия играчка. Не мислиш ли, че това е жалко?

— И да го мисля, какво от това? Ще се почувстваш по-добре, ако не разсъждаваш за неща, които не можеш да промениш. — Тогава ми се стори, че начинът, по който хората, посещавали училище, винаги дискутират всичко, е доста уморителен.

Времето минаваше и след като сезонът на прегледите на цветята свърши, разбрах, че съм бременна. По дяволите! Какво ще правя сега? Отидох да поискам съвет от по-голямата сестра Карута.

— Нали знаеш, че няма нищо по-жалко от гледката на бременна гейша. Не можеш да танцуваш с тоя голям корем. Онова, което трябва да сториш, е всеки ден да ходиш в светилището Инари до гарата в продължение на двайсет и един дни. Закълни се, че ще подариш един фенер, ако пометнеш. И всеки ден, когато имаш възможност, се опитвай да скочиш от края на верандата.

Още същия ден започнах да правя каквото ми се каза. Чудо или не, не мога да кажа, но на сутринта на двайсетия ден, докато се приготвях да отида до светилището, усетих внезапна болка в корема. „Значи това е“, помислих си и събрах сили да я посрещна.

Създанието, което трябваше да се роди като мое дете, се бе превърнало в кървава каша и беше пометнато. Като че ли всички знаеха за това, но никой не направи нищо за мен. Карута почисти след това и предложи да извика лекар, но аз не исках никой да разбере. Просто си останах в леглото два дена и после започнах да ходя по тържества. Петнайсет дни не спрях да кървя.

Докато лежах в леглото си, дойде онее сан Сенари и започна сериозен разговор с мен.

— Пометнала си, нали? Знаех аз какво става. Мразя всички в този дом, не, мразя всички на света. Ти обаче си единствената, която нито харесвам, нито мразя. Всички ми викат, че спя с когото ми падне, и ме гледат отгоре, но те самите вършат същото. Ала ти не изглеждаш такава, нали?

Мама ми бе казала за Петльово око:

— Той е важен човек, затова по-добре не приемай никакви други клиенти.

И аз му бях вярна, след като той стана мой патрон. Аз просто вършех онова, което ми казваха. Сенари започна да ми разказва за себе си.

— Завърших училище, когато бях на четиринайсет години, и веднага след това ме изпратиха като прислужница при един търговец на риба в Кавасаки. Никога няма да забравя четиринайсети декември, когато жена му заведе децата на гости при родителите й. Същата нощ старецът ме изнасили. Дори когато те продадат като гейша, не те закачат, докато не навършиш шестнайсет, а аз бях само на четиринайсет! Не мислиш ли, че това е жестоко? После той ми даде 50 сена и ми нареди да не казвам на никого. Това е същата монета от 50 сена — и тя извади монетата, в която постоянно се взираше.

Всичките ми мечти, всичките ми надежди — отнесени за 50 сена! Избягах и право у дома в Шизука. Но по онова време бях прекалено уплашена и объркана. На никого не можех да кажа, че съм избягала, защото старецът ме е изнасилил. Само плачех и плачех. След това отидох да прислужвам на един часовникар в Токио. Но може би просто изглеждам като уличница, защото момчето, помощникът на часовникаря, постоянно ме преследваше, така че отново избягах. Е, вече бях развалена стока и се замислих как това би помогнало на семейството ми и се продадох като гейша. Сега си отмъщавам на мъжете. Имам двама-трима, които всеки момент ще банкрутират! Освен това няма какво друго да правя, освен да спя с когото ми падне. Не съм добра в никое от изкуствата на гейшите.

Тя се усмихна горчиво. Странно е, помислих си аз, да си отмъщаваш на врага си от Кавасаки в Сува. Но пък след като точно това й доставяше удоволствие, не виждах причина да й се бъркам. Слушах историята й мълчаливо.