Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (19)

Първият ми клиент

След новогодишните празненства около шестнайсетата ми година направих професионалния си дебют. На този ден аз се появих за двайсет-трийсет минути в компанията на онези клиенти, които се бяха заинтересували от мен, и на някои от клиентите на по-големите сестри, които познавах, след което отидох на тържество, давано от човека, който щеше да стане мой собствен данна, или патрон.

Моят данна беше мъж по прякор „Петльово око“. Беше кривоглед, оплешивяващ, а червендалестото му лице лъщеше. Седнеше ли да пие, облечен във ватирана памуклийка, от него се лееше пот и гледаше с похотливо удоволствие, той изглеждаше точно като октопод. Но най-гадното беше, че никога не можеш да кажеш накъде гледа. Аз обаче нито се страхувах, нито пък се самосъжалявах. Бях измислила безброй начини да го накарам да ме харесва, с които да го задържа задълго.

И преди бях слушала разни истории за Петльово око. Той беше дребен предприемач, гангстерски бос и както казваха, голям почитател на девственици. Говореше се, че се е пробвал по веднъж при повечето гейши, но само толкова.

— Няма и грош на свое име тоя нехранимайко — беше ми казала Карута.

По времето на чиракуването ми Петльово око прекаляваше с вниманието си към мен, но не бях и сънувала, че ще ми е първият.

Мама хвана ръцете ми и ми показа по твърде характерен начин какво трябва да правя с тях по време на „посвещаването“ ми, а и по-големите сестри често ми казваха неща като „те обичат да им смучеш ушите“. Бързо се учех от тези разговори и след като се озовахме в леглото, аз бях тази, която направи първата крачка. Не ставаше дума за това, дали ми харесва или не. Просто бях твърдо решена да го накарам да ме харесва. Какво мога да кажа? Това за жалост също се превръща във втора природа за една гейша.

На следващата сутрин Петльово око се засмя и каза:

— Смела си за сто жени. Мислех си, че само за да ми поддържат огъня са ми казали, че ти е за първи път, но да, ти наистина беше девствена.

След това Мама продаде моя „първи път“ на още четирима мъже и направи пари. Всеки път отново и отново ми даваше уроци до най-досадните подробности.

— Няма да казваш нищо за своя предишен данна. Нали разбра?

И продължаваше да ме учи на всички жестове като на девственица, които трябваше да направя. Аз си мълчах и се подчинявах на волята й.

Оттогава насетне, без да имам представа от стойността на парите, се хвърлих в начин на живот, който можеше да се купува и продава за пари. Докато се продава добре, детето на пехотинеца може да живее също толкова охолно, колкото и дъщерята на някой богат господар. Дори когато клиентите искаха да ми купят нещо дребно или ми предлагаха малко джобни пари, аз ги карах да ги добавят към изкараното от мен. Ако можеш малко да понаваксаш, не се налага да ходиш по тържества, когато не ти се ходи, и никой няма да мрънка, че си стоиш у дома и дремеш.

Онее сан Карута често ме учеше на разни неща.

— Клиентите са като деца, а гейшите като кестени — казваше тя — затова не бива да изскачаш от черупката си по собствено желание и да казваш: „О, моля, влезте“. Ако не се налага да направят поне малко усилие, няма да изглеждаш толкова възхитителна. Но като знаят, че в черупката има нещо вкусно, ще направят всичко възможно да се доберат до него — дори ако трябва да разкървавят ръцете си. Затова понякога е добре да ги поубодеш с бодлите си. Ще ценят нещо, което им е създало толкова проблеми, докато сложат ръка отгоре му, и няма да те приемат за даденост. Трябва да използваш уменията си.

Не само ние, гейшите, мислех си аз, а всички жени трябва да вземат този съвет присърце.

Ако бях останала такава, каквато бях тогава, непознаваща любовта и привързаността; ако не ми бе хрумнало да обмисля собственото си минало, може би щях да мина през живота безгрижно, без вълнения или скръб.