Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (18)

Как да стана привлекателна и сексапилна

Скоро щеше да дойде моят ред да стана квалифицирана гейша, затова ревностно се посветих на подготовката. Нямаше смисъл цял живот да играя наивното момиченце. Трябваше да науча как да ги накарам да ме възприемат като привлекателна и сексапилна.

Първо, наблюдаваш лицето на клиента и изчакваш погледите ви да се срещнат. Точно в този момент изпърхваш два-три пъти с мигли, после свеждаш очи и отново го поглеждаш. Ако погледите ви се срещнат и този път, значи си избрала най-подходящия момент. Недей да си мислиш, че следващата стъпка е привлекателно да се изчервиш, това не действа по този начин. Трябва да се престориш, че бузите ти пламват неволно, да притиснеш ръце към лицето си, да се изправиш и да избягаш в коридора. Когато ми останеше време, упражнявах това пред огледалото. Онее сан Такечио се забавляваше с мен.

— Отвратително! — смееше се тя. — Детето си мисли, че е станало жена, и прекарва цялото си време пред огледалото!

— Не е вярно! — възразявах аз съвсем сериозно. — Упражнявам се за дебюта си!

— Така е, Малък жерав — каза Темари. — След като направиш своя дебют, всичко става различно, дори начинът, по който поздравяваш хората. Нека ти покажа. Виждаш ли? Ето така.

И тя ми показа как да го правя — с всичките жестове. Предполагам, че се е учила, като е наблюдавала другите, но когато разговаряше с клиенти по време на тържество, всички жени се просълзяваха от начина, по който очароваше и флиртуваше.

Реших да копирам онова, което тя вършеше, но едва ли се получаваше нещо дори приблизително. След като веднъж разбрах, че „това може да свърши работа“, се пробвах, започвайки с клиенти, които изглеждаха податливи. Беше огромен успех! Ако срещнех някого в коридора и той ме прегърнеше през раменете, аз правех цяло представление от протести.

— Не! Пуснете ме! Не ме плашете така!

И в същото време го оставях с чувството, че в крайна сметка може би не ми се е сторило чак толкова лошо.

Струваше ми се, че е започнала да се разкрива истинската ми природа. Не знам дали бях глупава или не, но определено не бях наивничка. Бях убедена, че усъвършенстването на тези изкуства е най-важното за моето оцеляване. Тогава все още бях само петнайсетгодишна. Малко по малко започнах да усещам точно кой може би се домогва да стане мой данна.