Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Autobiography of a Geisha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
NMereva(2022)

Издание:

Автор: Сайо Масуда

Заглавие: Госпожица Малък жерав

Преводач: Силвия Вълкова

Година на превод: 2004 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: мемоари

Националност: японска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 24.05.2004 г.

Редактор: Марта Владова

Консултант: Кирил Радев

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 954-733-396-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16100

История

  1. —Добавяне

Гейшата, която спи с всеки

Към края на годината дойде нова гейша. В деня на пристигането й в Такеноя Татко я попитал:

— Как ти е името?

Казаха ми, че тя просто свила рамене и отвърнала:

— Име ли? Нямам име. Мислех, че вие ще ми дадете име.

Тя направи своя дебют под името Сенари, но още от вечерта, когато пристигна, започна да спи тук и там, навсякъде и почти не се прибираше в дома. За гейша, която спи с всекиго, казвахме, че „се хвърля в леглото, без да гледа“. По онова време гейша, която се смяташе за „първокласна“, изобщо не спеше с никого. Веднага след дебюта си повечето гейши се споразумяваха с данна, или патрон. Ако той е добър с теб, ти имаш само него, но ако е стиснат и ти е трудно да си покриваш разноските, тогава имаш двама или трима данна и не спиш с никой друг. Всичко това се урежда тайно между Мама в твоя дом и хората от регистрационната служба на гейшите. Тогава хановете и ресторантите се информират, че „еди-коя си гейша има данна, затова не остава да нощува там“.

Когато пристигне твоят данна, не тръгваш веднага с него. Ангажираш други две или три гейши и му организирате тържество. Не се притискаш кокетно към него, а му наливаш питиета по съответния церемониален начин. После отиваш в друга стая, където някоя от прислужничките да развърже твоето оби, и й даваш бакшиш. Една гейша спи по долно кимоно, а някоя ученичка от твоя дом ти донася всекидневно кимоно, което да носиш у дома на следващия ден, и отнася официалното кимоно, с което си била на тържеството.

Без особена причина не спиш с никой друг, освен със своя данна. Но когато го направи, умната гейша никога не спи с някой местен, а избира човек, за когото нейният данна няма да разбере, например някой пътник. За да не се провалиш, трябва постоянно да поддържаш благоволението на собственичките на ресторанти и техните прислужнички. Иначе би било ужасно, ако трябва да се срещнеш с двама данна, веднага един след друг.

Ако някой клиент поиска точно теб по име, макар твоята плочка в регистрационната служба на гейшите да показва, че си „ангажирана“, на него му се дава „контрол“ (накамораи). Ако настоява само и единствено за теб, дава му се „предимство“ (зехимораи). Ако двама данна те искат по едно и също време в различни ресторанти, може — наистина рядко — да се случи така, че да спиш първо с онзи, който има „контрол“, и след това да се върнеш при първия. Ако стане така, казваш нещо подобно на: „На другото тържество имаше толкова много хора! Изтощена съм!“, и демонстративно попиваш потта от веждите си. Научих всичко това по-късно, след като станах квалифицирана гейша. Но ако позволиш някой да има „контрол“, докато ти си с друг, веднага след като отидеш при него, трябва да използваш целия си чар, за да му създадеш настроение, което изисква много хитрост и всички възможни умни трикове.

Едно истинско тържество протича по следния начин: на първия тур гейшата пее и свири на шамисен и барабани, докато ученичките танцуват. После танцуват и по-големи сестри. След около два часа има почивка и клиентите, които ще се прибират вкъщи, си тръгват. Следва вторият тур на тържеството. После се взима вана и всички отиват да спят по стаите си. В такива случаи гейшите спят с определените им данна, а онези, които спят с кого да е, попълват бройката, ако тези като нас не са достатъчно за всички.

Онее сан Сенари още от самото начало по собствено желание стана гейша, която спи с всеки. Изглежда, другите гейши не я харесваха. Всички я пренебрегваха и самата Сенари не допускаше никого близо до себе си. Прекарваше по цял ден смълчана и — може би беше нещо като магия за късмет — изваждаше сребърна монетка от 50 сена от кесийка амулет, която връзваше на кръста си, поставяше я на дланта на ръката си и се взираше в нея.

Имахме навика да се къпем след сутрешното чистене. Един ден, когато всички бяхме в банята, Такечио се обърна малко саркастично към Сенари:

— Не трябва да се презорваш, нали знаеш. Не е здравословно.

— Много ти благодаря! Но защо толкова се притесняваш за собственото ми тяло?

След това и Темари отвори уста:

— Ще изкараш лошо име на Такеноя, ето това е!

Сенари тъкмо миеше косата си. Тя лисна целия леген с вода върху Темари и каза:

— За какво ми говориш, по дяволите? Всяка една от вас прави съвсем същото! Щом не ти е съпруг, каква е разликата дали ще имаш един мъж или десет? — изплю думите, изправи се и излезе, без дори да се изсуши.

Темари изписка и хукна подире й.

— Ще разкажа това на Мама!

— Почакай малко — спря я Карута. — Ако кажеш на Мама, тя няма да застане на твоя страна, нали знаеш. Това е спор между колежки и няма защо да се намесва Мама.

Обади се и Такечио:

— Карута, ти си глупачка, щом се застъпваш така за Малката Сен! Имаш ли разумна причина за това?

— Онее сан Такечио, от колко точно години живееш в света на цветята и върбите? Не трябваше да я провокираш по този начин! Никой не обича да посочват слабостите. Нищо чудно, че тя се ядоса.

Сенари беше забравена, когато те двете се вкопчиха в люта схватка, при която никоя не искаше да отстъпи. Вече не знаех какво да правя, когато пристигна Мама.

— Щом толкова ви харесва да се биете, тогава се бийте цял ден, пък да видите дали ми пука! — Тя ги избута в банята и залости вратата отвън.

Толкова обичах Карута, затова изтичах право при Сенари.

— Само заради теб Карута е заключена в банята. Моля те — умолявах я аз — трябва да направиш нещо!

Тя пак се взираше тъжно в монетата си от 50 сена, но отиде до банята, отвори вратата и се върна в стаята си.

Помислих си, че Мама сигурно ще я накаже заради това, и наистина не мина много време, преди да я извикат. Но колкото повече се ядосваше Мама, толкова по-враждебна ставаше Сенари.

— Щом не ме харесваш, продай ме, изобщо не ми пука! Ще е същото, както навсякъде другаде — крещеше тя. Бях шокирана от смелостта й. Но когато Мама я пусна и тя се върна отново в стаята си и легна по корем с нощница над главата, сякаш спи, аз знаех, че плаче.

— За коя се мисли тя? — мърмореше Темари. — Животно!

Но аз не бях съгласна. Досега не я харесвах, но се заклех, че от сега нататък ще направя всичко възможно да се разбирам с нея.