Сайо Масуда
Госпожица Малък жерав (13)

Отдавам се на изкуството

Петте ми месеца в болницата изтекоха и аз се върнах в Такеноя. Това, че се върнах с два крака, дължах изцяло на доктор Ишии. В Такеноя онее сан Хамако бе приела професионалното име Темари и бе започнала работа като чиракуваща гейша срещу половин възнаграждение. Всичките ми по-големи сестри казваха едно и също:

— Все още си имаш два крака! Научихме от Мама, че са щели да ампутират единия ти крак. Значи наистина е вярно, че в големите болници има добри лекари.

— Но Мама е наистина ужасна. Да те изостави така, след като си е помислила, че вече няма да си й от полза. После, когато реши, че може да изкара още нещо от теб, те презорва почти до смърт! Някой ден ще си плати за всичко това, ще видиш.

Говореха така, опитвайки се може би да ме успокоят или да си изкарат яда. От всички най-искрено се радваше Карута.

— Скъпа Жерав! Нека от сега нататък да сме щастливи заедно. Ти и аз сме истински сестри — тя ме прегърна през раменете и проля няколко сълзи.

Кракът ми беше малко изкривен и имаше голям белег, но аз нямах проблеми с отиването и връщането от училище. Вече не се задоволявах с наивните мисли за това, колко ще ме е страх, ако ми се скарат, и колко ще боли, ако ме ударят. Бях напълно завладяна от желанието да изуча своето изкуство, да стана обучена гейша и да помогна да се изплатят допълнителните години, с които Карута бе удължила договора си. Разбира се, дори когато започнех да ходя по тържества, докато съм на „пълна такса“, всичко, изкарано от мен — без значение колко — щеше да отива в дома на гейшите и нито грош нямаше да отиде за намаляване на договора й. Но тогава още не знаех това. Да стана обучена гейша — това и само това беше най-искреното ми желание. Докато вървях по пътя, докато си лежах в леглото, извивах тяло и движех пръсти, твърдо решена да не забравя стъпките на танците и упражненията на шамисена.