Джон Гънтър
Америка без маска (98)

За Пендергаст и известни нередности. Минало и настояще в американската политика

Господарят Пендергаст, старият човек, е мъртъв, но не е възможно да се пише за Мисури или даже за Щатите, без да се спомене за него. Защо толкова много американски градове са били така баснословно покварени?

Паметта ми се връща няколко години назад. Спомням си с учудваща острота първия път, когато влязох в допир с извратената политика. Нашата гимназия в Чикаго издаваше свое списание и аз бях търговският ръководител по необясними причини. Приготвяхме материала всеки месец и го занасяхме на печатаря, който беше стар, почтен занаятчия. Дълги часове работехме с него; той ни обичаше и ние него. Тогава директорът на училището ме повика; помня още неговия израз, като че ли се срамуваше от това, което имаше да каже. Нашето списание не могло повече да покровителствува този малък, съвестен, търпелив печатар. Възражения нямаше. Цените му бяха разумни, неговата работа първокласна. Нова управа дойде и нейните членове имаха различни интереси и мнения — и политически дългове за плащане. От нея дойде заповед, която задължаваше всички малки любителски списания да се прехвърлят към големите търговски печатарски къщи в града. Каква беше нашата печалба? Не повече от няколкостотин долара годишно. Достатъчно. Големите печатарски къщи искаха по няколкостотин долара от всяко училище и бяха в състояние да ги вземат. Това беше положението.

Главната причина за живота на покварените политически фактори беше мудността на гражданите. Брайс писа за „фатализма на обществото“, и години по-късно, хора като Пендергаст доказаха това негово твърдение. Един фактор, който допринесе за тази гражданска апатия и успоредното с нея подкупничество, бе големият процент на граждани — чужди поданици. Те бяха премного невежи, много мързеливи или много заети със своята прехрана, за да се интересуват кой управлява, и тяхната огромна сила при гласуването, купена чрез услуги, ако не направо, можеше да разколебае повечето от изборите.

Четири неща — ако обобщаваме — доведоха днес до сериозно отслабване на повечето от тези отживели поквари. 1. Постепенното американизиране на чужденците, 2. Чиновничеството, 3. Упадъкът на влиянието на партийната система, 4. Добре известният опит в социализма и народните училища.

Да се върнем по-общо към Мисури и по-специално към града Канзас. В същност градът Канзас е днес чист и добре управляван. От един от най-лошите градове в Америка, той се превърна в един от най-добрите. Кметът, въпреки че е демократ, управлява като безпартиен. Това беше човекът, който се опълчи срещу Пендергаст. Неговата администрация се ръководи от Л. Кукингхам, един напълно безпартиен градски администратор.

Пендергаст бе символ. Той не си придаваше важност, но ако не беше той да тикне преди няколко години Хари Труман напред, Труман никога нямаше да стане Президент. Една от причините, поради която го обичаше, е, разбира се, името, с което бъдещият Президент се ползуваше — име на извънредно честен мъж. Всички политически мъже с „тъмно минало“ обичат да виждат как изпъкват хора с непогрешими характери. Томас Пендергаст е роден в Сейнт Джоузеф през 1870 година. Посещавал е колежа Сейнт Мари, малко католическо училище, и след това помагал в братовата си кръчма. Брат му бил сатрап, до крайност. Том бил умен и амбициозен и скоро разбрал как се печелят парите. Той започнал търговия със спиртни напитки и същевременно се впуснал в политиката.

Почти всички американци ще разберат това много лесно. Градове като Канзас и околия като Джаксън строят много частни и обществени здания. Пендергаст ръководеше строежите и налагаше на предприемачите да купуват цимента и варта изключително от неговите складове. Картината е жалка — няма да се впускам в подробности. Предприятието „Т. П.“ имаше също и други клонове — спиртни напитки, комарджийство, проституция — градът Канзас беше обширен град. Уестбрук Педжлер написа веднаж една обидна статия и описа един „ресторант, дето келнерките смъкват полите си чак до високите токчета“. Представете си, че в съседство държите бирария, задължен сте да купувате напитките си от фирмата на Пендергаст, да употребявате негов цимент, ако стане необходимо да поправяте стена или пък да разширявате помещенията си, и да плащате такси на неговите пазачи „за покровителство“, ако вашето заведение е порочно или играе комар. Хората на Пендергаст даже „привлякоха“ полицията от близкия ъгъл. Това правеше нови 60 долара заплата месечно, 10% от които отиваха за местната стража или „клуба“ в района.

В политическо отношение Пендергаст успяваше и печелеше. Той даже надмина Хаг и Кръмп, — стана най-могъщият американски господар на времето. Той контролираше политиката на града, околията, щата, народа… По едно време получи не по-малко от 60,000 гласа на мъртъвци: — имената бяха взети от гробищата. Той сам никога не зае важен обществен пост, за разлика от Хаг и Кръмп. Той остана главният режисьор зад сцената, — фигура във всеки Национално Демократически договор в продължение на близо едно поколение. Мисури се въртеше около него и „Т. П.“ държеше Мисури в лапата си.

Запитах хора в Канзас кое победи Пендергаст. „Той се самозабрави“. Той се отпусна — стана нехаен. Неговата екстравагантна любов към конни състезания го обхвана, и години наред залагаше суми от по 50,000 долара на ден; понякога губеше, а това струваше пари.

Катастрофата дойде през 1939 година, когато федералните данъчни власти го подгониха; той беше намерен за виновен и осъден на 15 месеца затвор. Скоро след това, освободен под гаранция, той почина.

Връщаме се към днешните времена. Каквото е останало от Пендергаст, е „почистено“ внимателно и се управлява не от Пендергаст-син, а от племенника му — Джеймс Пендергаст, адвокат. Наследниците на фамилията потърсиха начин да „се върнат назад“ през 1942 и 44 г., но не успяха, — влиянието им в града беше отслабнало. Все пак, през 1946 година те събраха своите последни останали сили, за да помогнат на Труман да „очисти“ Роджер Слотър, и този бе бит от Енос Акстел, кандидата на Труман. Но през ноември самият Акстел беше бит от един републиканец.

Когато започнаха да се „разтопяват“, Пендергастовци вложиха надежда в околията Джаксън, дето контролираха съда. Републиканският възход през 1946 година ги изключи и от там, поне за известно време. От единадесетте места в съда в околията Джаксън, шест бяха взети от републиканците и с едно малко изключение, хората на Пендергаст загубиха всички местни постове в околията.

Мисури си създаде нова конституция през 1945 година. Както знаем, много от конституциите в страната са безнадеждно остарели; че Мисури си направи главоболието да създаде нова конституция, това е признак на разсъдък. Новият документ, върху който 83 делегати са работили една година, замества този от 1875 година и обезпечава значителни реформи. Напр. 70-те предишни представителства се групират в 15 административни окръга; мирови съдии, които се издържаха от наличните такси, (тази неморална характеристика съществува почти навсякъде в Средния запад), са заместени от съдии със заплата; главният фактор по образованието е назначен по не партизанска линия: ходатайствата донякъде са възпрепятствувани, а възнагражденията на държавни служители увеличавани. Предварителната мярка, която причини борби, беше оная, която се стремеше да премахне безбожните такси налагани от кредиторските д-ва: Нека споменем само един епизод от дългия лист на политически скандали в Мисури. Това беше прочутият и донякъде комичен опит „да се открадне управлението“ след изборите в 1940 година. „Пост Диспатч“, гръмотевично възвиси гласа си, наричайки инцидента „Най-гигантският опит за политическа кражба в историята на щата“. Един републиканец, Форест С. Донел, сега сенатор, беше избран за управител с много малка разлика — с около 3,000 гласа. Законодателното тяло се състоеше от демократи. Демократическите водачи се събраха в „пълната с пушек“ заседателна зала (в хотел Де Сото, за да бъдем точни) и изработиха един план, с който се надяваха да възпрепятствуват Донел да заеме поста си. Случаят, в който имаше много остри превратности, не успя и след дълга забава Донел можа да заеме мястото си. Едно обяснение за това е, че политическата машина в Сейнт Луис се изтощи на половин път, защото местните отражения бяха много пламенни; тяхното становище беше: „По дяволите управлението, ако това нещо причинява поражение на града“! Наистина аферата свърши с изпъждането от властта в Сейнт Луис на наложени политически водачи. Те се опитаха да откраднат едни избори и изгубиха други! Това кара наивния наблюдател да помисли, че в края на краищата епизодът има подобаващ морален завършък. В действителност, той не е още толкова общонародна известност и щедри награди, както се оказа после, обсипаха няколко от участниците.

Никой политически репортьор, който посети града Канзас и Сейнт Луис, не може да не чуе оживени разговори за хората, които Труман изтръгна от дебрите на Мисури и постави в или близо до Белия дом. Списъкът е очебийно дълъг — Ханеган, Симингтън, Вардеман. Снайдер, който се ползува с голяма обич и почит, съдията Колет, Боган Кларк Клифърд. Но тука ние навлизаме в общонародното поле; тази книга би трябвало да се движи в граници и Труман, и личностите около него не са в нашия обхват сега. Разбира се, шегите за хората от Мисури във Вашингтон са безкрайни. Тази, която най-много харесах, е следната: Двама висши чиновници във Вашингтон спорели на политическа тема. Единият казал метафорично, отказвайки да отстъпи пред другия: „Добре, ти защити каузата си, но аз не съм съгласен с тебе — аз съм от Мисури“. Неговият колега отговорил сопнато с апломб: „Кажи ми някой, който да не е от там!“