Джон Гънтър
Америка без маска (97)

Прочутите предачници на Мисури са дали голямо отражение в живота на щата, който се отличава с особена жизненост. Освен това, всички американски проблеми се срещат тука в умален, но остър вид: развоят на селото, противопоставен, на развоя на града; политиканствуване с особена ярост; едновремешни индустриални магнати с Нероновско великолепие; тясно разбирателство между католишки и протестантски общини; местно съперничество между Севера и Юга — всичко това се намира в Мисури.

Във Вашингтон срещнах един спретнат, дребен, посивял човек с лъскави очила и будна любознателност. Той стоеше пред голяма стенна карта и с обичта на баща, който разглежда снимка на любимото си дете, показваше различни светли и тъмни петна, хълмове и долини в очертанията на Мисури от политическа и друга гледна точка. Нещо, което знаем за Труман, е, че той обича Мисури.

„Нека Ви дам обща представа“, — каза този скромен дружелюбен човек, който щеше да стане председател на САЩ след три седмици, сочейки картата, като изговаряше имената по-бързо отколкото можех да ги записвам, — „нека Ви обясня как и защо стават някои неща в Мисури“. Труман е посетил всяка околия в Мисури — 114 всичко. Той говореше за приятели, които би трябвало да посетя, които той ценеше като зеницата на окото си. „Те са лукави, опаки хорица“ — се засмя той. „Те са против всякого, освен против себе си!“ Попитах господин Труман кого поддържат те. — „Мисури!“ — отвърна той.

С Мисури, за пръв път в тези страници, докосвам Юга. В Сейнт Луис чух за пръв път за памукосъбирачката и изумителните чудеса, които тя прави. Памукът е най-сериозната задача във вътрешната икономическа политика на Америка и Мисури знае добре това. Една трета от цялата памучна реколта на САЩ, вярвате или не, се произвежда в областта на Сейнт Луис.

Една особеност на Мисури изпъква веднага, щом погледнете картата: и двата големи града (като Омаха в Небраска) се намират до границата на щата. Европейците, мога да кажа, намират това за по-странно от американците. Опитайте се да назовете някоя европейска столица, разположена точно на границата. Американците считат за напълно естествено това, на което повечето европейци завиждат, а именно, че границите на САЩ са ненакърнимо сигурни. Северните околии на Мисури представляват в по-голямата си част плодородна земя. Г-н Труман ми поясни къде спират глетчерите покрай реката Мисури и как те са нанесли почвата. Южните околии, населени с планинци от Вирджиния и Тенеси са по-малко производителни. Щатът представлява важен кръстопът; едва ли има околия, която да няма специални интереси и отличия. Една голяма германска област се нарича „Рейнланд“. В друга област се намират най-големите цинкови и оловни мини в света. Трети има (цитирам думите на един местен патриот) „повече синя трева, отколкото Кентъки и Тенеси взети заедно“. Менонити има в по-голямата част на Мисури; много от чифлиците притежават по два главни входа, един до друг, единият от които служи само за неделя. Посетих веднъж едно забележително общежитие в крайния югозападен щат, наречено „Неошо“. То било конфедеративната столица на Мисури и е разположено в, както моите политически настойници я наричат, „страната на традиционните партизански отряди“. Тя е създала някои прочути храбреци и обирачи на банки, като напр. момчетата Джеймс. Независимо от това местното население е силно религиозно и крайно пуританско.

В югоизточния ъгъл на щата, близо до Сайкстън, се намира едно село със 104 семейства, 62 бели, 42 негърски. В тази група са представени 37 различни секти.

Озарките представляват един отделен свят. Те са, както всеки знае, единствената част от умерено високи масиви между Алиените и Запада; те са по-стари планини от Рокис и са гръбнакът на щата. Може би е странно, но минералното богатство в Озарк е много малко, освен цинка и оловото; петролът, чух да се говори, „се е стекъл към Канзас преди милиони години“. Не съществува също и човешко богатство. Озарките са „бедното племе“ на Америка. Хората са некултурни, подозрителни и мудни. Има 15 годишни деца, които не са виждали още четка за зъби.

Трябва да се каже нещо и за особения град Индипендънс, който, както всеки знае, е родното място на Труман. Отношението на Председателя към неговия град може да се отгатне по забележката, която направи пред мене, че градът Канзас е „едно от предградията на Индипендънс“. Това е градът, който, според Мормоните, глава 13, ще бъде мястото на Възкресението. Между другите неща, Индипендънс има и една жива конфедеративна традиция; бащата на Турман е бил ветеран, а неговата майка живее също там. Градът притежава свой собствен метод при боравене с негърския проблем. Недавна един много стар негър умрял; бели, между които и братът на Председателя, придружили негъра до вечното му жилище.