Джон Гънтър
Америка без маска (74)

Лигата на безпартийните

Политическата история на Северна Дакота се преплита с историята на тукашната Лига на безпартийните. Тази особена организация бе създадена през 1915 година от А. С. Таунлей, който живее днес в Минесота. Влиянието на тази лига за известно време се разпростря върху дузина щати. Таунлей беше енергичен и талантлив организатор. Когато му казваха, че трябва да чете историята, Таунлей отговаряше: „Да чета историята? О, не! Аз я създавам“.

Таунлей е бил чифликчия в Бич и стар социалист. Много от точките в партийната програма на Безпартийната лига са извлечени от програмата на политическата партия на Северна Дакота. За да може да стане член в Лигата на безпартийните, кандидатът трябва да спазва две условия: да бъде земеделски стопанин или работник и да плати 16 долара членски внос. Това движение се появи като мощен протест на земеделците. То се разрасна в цялата страна. През 1918 година движението имаше болшинство в двете камари на щатското законодателно тяло и можа да прокара повечето от реформите за щата Северна Дакота. В някои отношения то е предтеча на Рузвелтовия режим Ню-дийл, който се яви 25 години по-късно. Идеята на Таунлей беше да се създаде за тази голяма житница един държавен силоз. Федералните щати чрез своите застрахователни кооперации и администрация за жилища приложиха реформите на Северна Дакота върху целия народ.

Фактически Безпартийната лига е била винаги под крилото на Републиканската партия и е един инструмент на нейната политика.

Днес Лигата на безпартийните е в упадък и не е избирала свой губернатор от 1937 година. Причина за това, освен разцеплението, което се яви между земеделците стопани, е и фактът, че тази лига е отличен екип за борба само в тежки времена и нейните проявления бяха най-добри в моменти на стопанска депресия; че режимът Ню-дийл отне голяма част от нейната програма; че земеделците стопани се стопиха в нуждите, наложени от бързо развиващия се стопански нов свят; изолационизмът на безпартийните, който е бил винаги крайно енергичен, постепенно стана безплоден.

Бил Лангер е крайно интересна личност. Той е първият американски губернатор, който даде мораториум на просрочени задължения; той свика националната гвардия, за да спре принудителните разпродажби на земеделски имоти от местните шерифи; по време на една работническа стачка той изпрати щатските войски да защитят работниците, които получаваха надници по-ниски от 27 цента на час. В Сената във Вашингтон той винаги е защищавал прогресивните елементи и се е противопоставял на всички закони, които не подпомагат ветераните с жилища, евтин кредит и социална защита. Бидейки краен изолационист, той се противопостави на заема, даден на Великобритания, и беше един от двамата сенатори, които гласуваха против Хартата на Обединените народи в Сан Франциско. Но след като Хартата бе гласувана в Сан Франциско, той заяви, че ще я поддържа, тъй като е вече закон.