Джон Гънтър
Америка без маска (59)

Най-крупният чифликчия в света

Един от интересните жители и богаташи в щата Монтана е Томас С. Кампбел: — най-крупният фермер житар в света.

Два пъти в живота си Кампбел е бил гост на бележити люде, като Морган и Йосиф Сталин. Той посетил Морган без покана през м. април 1918 г., по времето, когато германците предприемаха голямата си офанзива в първата световна война. Кампбел считал, че войната ще продължи няколко зими и че пшеницата ще бъде в страшен недостиг. Тогавашният министър на вътрешните работи Франклин Лейн помолил Кампбел да посети Монтана и да види какви са възможностите за разрастване на земеделието и житното производство. Кампбел видял милиони акри земя, някои от които собственост на държавата след изкупване на индианските парцели, които можело да бъдат засети с жито, въпреки сухата почва. Но той се нуждаел от пари, които правителството не могло да му заеме. Така, без особена препоръка и на своя глава, той посетил банкера Морган. Срещата траяла седем минута, през време на които Морган задал пет въпроса на Кампбел: колко е годишен, има ли университетско образование, има ли някаква опитност в житното производство, смята ли той лично да поеме и ръководи работата и колко пари му са нужни. На следния ден Кампбел получил два милиона долара и отпътувал към Запад, дето организирал земеделската корпорация Монтана.

Не е безинтересно да се каже, че Морган и неговата банка не са получили заетата сума обратно. Житото спаднало от 2.75 долара през 1919 г. на 1.05 долара през 1921 г. и Кампбел бил почти разорен. Младите съдружници на Морган решили да не се занимават повече със земеделие и след години Кампбел откупил акциите за 100 хиляди долара в брой и 500 хиляди долара в ценни книжа, основавайки нова корпорация под името „Кампбел фарминг корпорейшън“.

Кампбел посетил Йосиф Висарионович Сталин по времето на първата петилетка. Той е първият американски гражданин, приет от Сталин. Русите искали да използуват Кампбел, като му предложили да се изкаже по въпроса за механизирането на земеделието. По това време Кампбел мислил, че болшевиките ядат деца на закуска и неговите приятели били ужасени, че той приема поканата да посети Русия. Но Кампбел запазил самообладание и пристигнал в Москва, за да даде препоръки на съветските земеделски власти. До скоро той подпомагаше да се изгради „Гигант“, механизираната територия от един милион акра, която стана главното опитно поле за показно земеделие в Съветския съюз преди втората световна война. Отначало русите желаели да механизират всяко парче земя по-голямо от една педя, без предварителна подготовка. Те искали да построят по един трактор за всеки акър. Кампбел сполучил да ги убеди да поемат работата с по-бавен курс. Той открил, че 90% от зърнените храни в СССР се засяват и жънат със сечива останали от времето на фараоните, и че има 90 милиона коне. Тогава казал: нека употребим конете и едновременно да създадем модерна машинерия. Русите, които били крайно усърдни и амбициозни при изграждане на първата си петилетка, изпитали разочарование от тази предпазливост на американеца. Сталин, като изслушал спора през течение на цяла една вечер, казал: „тъй като сме наели тоя човек за съветник, нека възприемем неговите възгледи.“ Това решило въпроса и определило пътя на съветското земеделие. Кампбел подпомогнал механизирането на земеделието в СССР постепенно и разумно. С течение на времето тракторите и комбайните започнали да се вливат в огромните земеделски поля. Кампбел счита, че русите нямаше да изтраят на германското нахлуване, ако в продължение на 12 години нямаха опитност в механизацията на земеделието. Въвеждането на машините в безкрайните съветски колхози и совхози и обучаването на милиони съветски селяни и работници да манипулират с тях, беше предварителната подготовка на бъдещите победоносни бойци да се справят с манипулирането с танкове и военни превозни средства. Тракторите край Одеса станаха танкове и бронирани коли, които решиха победата при Сталинград. Това, което реши края на войната, беше механизацията на селото.

Земите, които Кампбел притежава днес, се изчисляват на 95,000 акра. Няма по-драматично проявление на човешката дейност в Запада от начина, по който се отглежда зърното, и метода на жътвата. От почвата, която е напоявана 16 инча годишно от дъждовете, Кампбел получава 35 бушела пшеница годишно. Като всички модерни житопроизводители, той запазва половината от обработваемата площ за угари. Обработвайки с добри инструменти и сечива, като машинизирани мотики за изкореняване на плевелите, той намалява до минимум бурените — и почвата, запазвайки влагата си, има пълна почивка до следващата година. Той изорава браздите под специален ъгъл, като извършва засяването с оглед да избегне ветровете и измръзването през зимата.

Тракторите са снабдени с редосеялки на дължина от 48 стъпки, — които се движат с 3 мили на час и могат да засеят 500 акра на ден, срещу половин акър, постижим за най-добрия земеделски работник. Сеитбата продължава денем и нощем, също както и жътвата. Вие ще останете възхитени, ако посетите денонощната работа през август в Хардин, което е един блестящ случай на американската индустриализация. Тук 1 акър пшеница се жъне за 14 минути. Цялата тази машинерия за земеделска работа Кампбел ръководи с помощта на 25 души. Дори по време на жътвата Кампбел не взема повече от 150 временни работници. Един от тракторите (120 конски сили) тегли 12 плуга, (14 инчови) което значи, че двама души могат да изорат 80 акра за 12 часа. Какво ли би помислил някой от нашите прадеди земеделци, ако види това?

Голям брой от тукашните жители не одобряват методите на Кампбел и го обвиняват, че е причинил загубата на милиони тонове пръст, защото е засявал премного и твърде дълбоко. Сдружението на земевладелците го атакува яростно, че наема работници, които работят само два месеца в годината, и след това ги изпъжда, че неговият метод е антисоциален и че поглъщането на нивите и чифлиците на дребните собственици в този огромен чифлик е дело на фашист. Кампбел не полага грижи за подпомагане на общините и за постройка на училища. Но самият той се счита за либерал. Аз не зная дали е републиканец или демократ, но той ми каза, че правителството е било винаги негов съдружник и ще бъде; че министерството на земеделието познава проблема според схващанията на Кампбел по-добре, отколкото който и да е университет в света. „Сталин имаше далновидността да започне едно нововъведение с машинизиране на земеделието още от началото, докато ние, американците, започнахме този опит едва при въвеждането на режима Ню-дийл. Депресията в стопанството и финансите на Съединените щати дойде от това, че индустрията закупваше земеделското производство на крайно низки цени, а в резултат на това, земеделците, които произвеждаха, нямат достатъчно пари, за да закупват индустриалните артикули. Това от своя страна разслаби индустрията и се яви депресия.“