Джон Гънтър
Америка без маска (57)

Рудната компания Анаконда

Един от най-важните фактори в личния и обществен бит, в политиката и стопанството на щата Монтана е компанията за експлоатиране медни руди, Анаконда. Според британската енциклопедия, това е най-голямата световна компания за метална индустрия. Тя контролира годишното производство на повече от един милиард либри мед, на 500 милиона либри цинк, на 150 милиона либри олово и на повече от 5% от световното производство на сребро. Независимо от притежанието на мини в Буте и областта, компанията има вложени средства в различни предприятия в други 15 американски щата, а също така в Канада, Мексико и Чили. Тя произвежда дървен материал, въглища, злато, арсеник, сярна киселина, суперфосфат, цинков окис, бяло олово, а има също стоманени заводи и рафинерии. Чрез притежаването на предприятия от друг характер, като телефонни, телеграфни и железопътни строежи, компанията Анаконда е не само най-големият световен производител на мед, но и консуматор. През 1939 г. активът на тая компания се изчислява на 577,932,841 долара срещу основен капитал 443,716,900 долара. Чистият приход е 20,236,552 долара и излишъкът за годината е изчислен на 7,518,600.

Това, което Енциклопедия Британика не ни съобщава, е фактът, че в течение на много години компанията Анаконда беше единствената управляваща сила в щата Монтана.

Тази компания има няколко особености не само по своя размер и обхват, но и по своето вътрешно устройство. Тя конкурира сама себе си — произвежда сурова мед, топи я и я рафинира, фабрикува я и я продава. Компанията е най-големият производител, но и най-големият консуматор на мед. Тя употребява повече мед от количеството, което може да изкопае в собствените си мини. Като един грамаден фонтан компанията поглъща мед от всички земни посоки и я дава като фабрикация.

Историята на компанията е свързана съдбовно и неотлъчно с развитието на градеца Буте. Вие може би сте чули нещо за „войната“ на медните крале.

В тези области на медни мини дошъл най-напред Уилям Кларк (от шотландски произход) и един буен, крайно енергичен ирландец, наречен Маркус Дали. По това време, през 1880 година, се предполагало, че в урвите и под хълмовете на Буте има само злато и сребро, но когато задълбава дълбоко, ирландецът открива мед.

Кларк, един от най-безскрупулните търговци, който е съществувал някога, започва да си пробива път към успеха, раздавайки грамадни подкупи на хора от сената и местните власти, и така Дали създаде компанията Анаконда. Един от съдружниците на това предприятие е бил бащата на Уилям Рандолф Хърст, днешния вестникарски магнат. Капиталът на финансистите от Изток и влоговете от страна на Рокфелеровци, бяха събрани и се образува новото акционерно дружество за експлоатиране на тези мини. Тази компания погълна огромни суми и от чужбина. Кралица Вилхелмина Холандска участвува със свой капитал в акциите на Анаконда посредством един холандски консорциум. Стойността на производството и печалбите на компанията зависеха от използуването на минните обекти. Според закона за собствеността, който владее горния пласт на земята, в която се открива мед, той може да претендира за собственост и на другите земи, дето залежите от неговата площ се разпростират. Подобен принцип, както знаем, съществува и при петролната индустрия. От тия дни започва смъртоносната борба за изкопаване на медта. Противните компании и вражески настроените магнати започнаха подкупи на съдиите (гр. Буте има процентно най-много адвокати в света), и подкупи на представителите в законодателното тяло.

Един млад, енергичен инженер от края на миналия век, Августус Хайнце, (отчасти от германски произход) изигра и ограби двамата си противника Кларк и Дали. Той подкупи наляво и надясно съдиите, насъска огромни тълпи при стъпалата на съда, разяри населението срещу отсъствуващите собственици, като Стандарт Ойл, осъди компанията на 100 милиона долара за неправилно експлоатиране и напусна през 1906 г. щата Монтана с една печалба оценена на 50 милиона долара. Финансовата история не познава по-смела и успешна акция за грандиозно изнудване и ограбване на монополния капитал. Хайнце става герой за миньорите. Когато се завърна в Буте на кратко посещение, множество от 20 хиляди миньори го посрещна на гарата. След смъртта на Дали, Кларк продаде своите акции. Взаимните отношения между господарите на медното производство са толкова сложни, колкото тия между императорите на свещената Римска империя след Диоклециан. Днес компанията Амалгамейтед, която погълна компанията Анаконда, е наново погълната от Анаконда, която се възстанови. Един дребен чиновник, ирландецът Джон Де Райън, наследи сънародника си Дали и пое лично ръководството на Анаконда до смъртта си през 1937 г. Какъв човек бе този Райън, можем да заключим от факта, че той закупи една хидроелектрическа централа за 950 хиляди долара от железопътните компании на Чикаго — Мил Уоки и Сен Пол, която, три месеца по-късно, продаде на силодобивната компания в Монтана за 5 милиона долара. Забележете, че Райън беше едновременно директор и на двете компании.

Шефът на Анаконда днес е Корнелиус Кели, 71-годишен гражданин от Невада, който е бил адвокат и помощник на Райън за дълги години. Кели е способен и хладнокръвен. Заплатата му е близо 175 хиляди долара годишно, което е заплата на прислужник според Холивудските заплати, но е все пак една почтена сума. Забележително е, че тази мощна компания няма своя собствена сграда за канцелария в Буте. Тя заема горните етажи на един магазин, наречен Хенеси, и затова компанията бива назовавана обикновено „шестият етаж“.

Критиците обвиняват компанията от щата Монтана в несравнимо и голямо скъперничество. Нито едно благодеяние или подарък не е направила компанията на щата или на градчето, макар че притежава такива баснословни богатства.

Години по ред компанията дирижираше политическите проявления и на републиканците, и на демократите и тя контролираше почти всички избори, като извикваше, ако беше необходимо да гласуват, дори гласоподавателите от гробищата. Компанията иска да бъде сигурна за новия губернатор и за неговото право на вето, и за това дали някои законодатели, които са поели ангажимент към нея, не ще гласуват против нейните интереси. Не е тайна, че законодателното тяло на щата днес е съставено от хора на компанията. Преди всичко компанията полага усилия да избере спикера (председателя на събранието), след това членовете на различните комитети, а особено тези, които са отговорни за решенията относно предприятията, хидроелектрическата енергия и данъците.

Компанията не спира пред нищо, за да премахне всякаква пречка, която се явява на пътя й, идваща от най-високото място или от най-долните инстанции на обществените служби. Един изтъкнат съдия от Върховния съд на щата издаде присъда неблагоприятна за компанията, но бе отстранен от съда веднага след това. Преди две години подземните тунели разклатиха сградата на училището в Буте. Местните власти постановиха училището да бъде изоставено, тъй като се разрушава. Вместо да заплати загубите, компанията предложи нов парцел, за постройка на нова сграда. Това място бе също минирано от подземните тунели и площта стана неустойчива. За обезщетение компанията заплати една малка сума.

Всички обществени злини в Монтана се приписват на Анаконда. Нейната ръка е във всички прояви на щата. Даже когато някоя котка кихне, противниците казват, че това е по нареждане на компанията. Прогресивните елементи и борците за социална правда в тоя щат не могат да успеят поради страха от компанията. Тя е сплашила всички слоеве на обществото и е безскрупулна в борбата си. От страна на ръководителите на компанията Анаконда ни бе заявено, че те желаят да бъдат почтени в своите политически средства, че не желаят да подкупват местните политици, но че те били задължени да правят това в самозащита пред заплахата на радикалите.

Компанията е обвинена отчасти и затова, че обезлюдява щата, защото не позволява да бъдат откривани нови индустрии. Анаконда не желае да има свои конкуренти на работническата борса. Тя иска да има евтини работници и затова поддържа своя агенция за избиране и наемане на хора, които нямат индустрия, освен Анаконда, в която могат да пласират своя труд. Тя се противопоставя на постройката на хидроелектрически станции от местните реки, поради страх от конкуренция на други компании, като Алкоа, която може да се заеме и с производство на алуминий. Напоследък един концерн за самостойно производство пожела да построи заводи в Монтана. Но поради големия натиск на местното законодателство концернът се отказа от тази инициатива. Чрез подчиняването на законодателството и трудовата работническа защита, компанията задушава всяка проява на независимите миньори. Грамадни пространства с подземни минерали остават неразработени поради това, че компанията Анаконда не допуска други индустрии да черпят богатствата на Монтана.

От 14-те ежедневника в щата, седем са подчинени или контролирани от компанията. В четири от петте главни града на щата ежедневниците на компанията са единствените вестници. Има четири седмични вестника, които се осмеляват сегиз-тогиз да се противопоставят на компанията, но тяхното влияние и тираж си остават крайно ограничени.

Както всички компании и Анаконда се бори за намаление на данъците и облозите. Това означава, че местните власти не могат да имат доходи за училищата и образованието. Компанията се противопоставя на разрастването на хидроелектрическите станции, за да няма конкуренция в цените. Местната хидроелектрическа станция в Монтана, макар и независима, бе основана от Джон Райън, който за редица години беше председател и на компанията. Реките на Монтана могат да дадат грамадна и евтина енергия, но през 1935 г. само 5.5% от фирмите в щата се ползуваха от електрическо осветление. Местните електрически станции са по-ограничени в своето производство.

Освен тази компания, не трябва да забравяме значението и на железопътните дружества. Линията Северен пасифик притежава околните земи на разстояние от 700 мили. Това се изчислява, че е приблизително 23,000 квадратни мили, и компанията се ползува безплатно от собствеността им.

Щатът Монтана, напълно зависим от компанията Анаконда, води борбата на свободомислещите и радикалните елементи срещу това потисничество. Населението се бори срещу това влияние и избираше за сенатори прогресивни политици като Томас Уолш или ярко проявяващите се либерали като Джеймс Мъри и Майн Менсфийлд. През 1946 г. Ериксон победи кандидатурата на известния Бъртън Хуйлър в сенатския избор.