Джон Гънтър
Америка без маска (49)

Горите

Сечете си дървата сами и те ще ви стоплят два пъти.

Хенри Форд

Ние бяхме отседнали на една терасовидна местност в Ситл и наблюдавахме танцуващата синя повърхност на езерото Вашингтон. По далечните брегове се виждаха призрачно малки горички и аз започнах вече да мисля с новия речник на горите. По хълмовете наоколо се забелязваше, че горите прекъсват своята линия, заместени от оголени сечища и празни места, по които има само по няколко дървета, оставени като „семепроизводни“, за разсаждане. Учените виждат в запазването на тия „разсадници“ на здрави дървета ключа за успеха на бъдещата горска индустрия в Съединените щати.

Селективните разсадници имат за задача да спрат безразборното изсичане на всички части на горите. Избират се за сеч само стари, зрели дървета, за да могат да останат младите подрастващи фиданки. Този процес ще трае дълго време, но той положително ще опази горите здрави и възстановяващи се, и не ще ги разруши безжалостно. Така този важен и доходен природен източник ще бъде запазен за поколенията по естествен начин. Горските експлоататори някога казваха, че дърветата са като реколта. Фактически това не е вярно. Единствената истинска реколта, която дървото може да даде, това са шишарките. Борът трябва да расте 80 години, за да стане годен за получаване на дъски. Значи дърветата дават, в известен смисъл, по една реколта всеки 80–140 години. Ето защо вълците на горската индустрия, следвайки философията, че горите се размножават от семена, извършваха жестока сеч, без да полагат съзнателни усилия за възстановяването на дървената маса.

Строителният горски материал е едно от наследствата на американците. Тук има девствени гори, съществуващи още преди идването на белия човек. Ние не сме могли да запазим използуването на горите със законодателство, създадено още навремето. Ние закъсняхме. Сега у нас има много малко стари гори. До 1938 г. общото количество на дървения материал, използуван за строеж, намаля с 40%. Девствените гори бяха намалени от 820,000,000 акри, на 100,000,000. След 1938 г., поради грамадните военни нужди, загубата стана още по-остра. От 1941 г. до 1945 г. в Америка са изсичани 16 милиарда куб. стъпки гори всяка година, докато прирастът на нови гори се изчислява на 11 милиарда кубически стъпки. В Северозапада голата сеч е била по-голяма и се изчислява на три пъти повече, отколкото растежа на нови дървета. В момента, когато пиша тази книга, Съединените щати чувствуват отчаяна нужда от дървен материал, за да се разреши въпросът за жилищната криза, но ние продължаваме да консумираме, т.е. да изсичаме повече дървета, отколкото отглеждаме.

Магнатите на дървената и горската индустрия са нахлули в тези земи заедно с установяването на железниците и железопътните компании. Техните притежания в Северозапада нараствали в неописуем размер. В ония времена горите наистина изглеждали неизчерпаеми и само едно частно имущество заемало горска площ голяма колкото щата Делауеър. Теоретически собствениците на горите е трябвало да изсичат ежегодно най-много една осемдесета от „горската реколта“. Но те не спазвали това. Някои компании изсичали 100%, и след това напускали оголените сечища. Те изчислявали, че гатерите и бичкиджийниците им ще имат работа само за 35 години. След като оголвали едно пространство за този срок, без да се загрижат за неговото възстановяване, тези капиталисти си прибирали печалбите и напускали местата. Освен тях имало и многобройни бракониери и катунари, които идвали с брадвите и бичкиите си в скрити и забутани гори и се нахвърляли върху дърветата като хиени, нанасяйки непоправими поразии.

Години наред горската индустрия и търговия е водила борба срещу данъчните власти, които облагали секачите на горите. Ето защо всяка компания изсичала площта, която притежавала, и я напускала, за да не плаша данъци. Колкото повече са били облагани предприятията в горите, толкова по-бързо горите били изсичани и напускани.

Четири фирми притежават 95% от дървения материал на Северозапада: Лондбел, Блодуел-Донован, книжната фабрика Целербах и компанията Веерхаузерс, които са най-големите фактори в горската индустрия. Продажбата на добития от тях материал през 1943 г. възлиза на 77,775,195 долара и чистата печалба от преработването на трупите в строителен материал е 8,360,197 долара. Компанията Веерхаузерс избичва 4% от всички трупи в Америка. Това е единствената компания, която след твърде известното си разбойническо минало се е решила, макар и със закъснение, да създаде разсадници, за да може да опази горите и да продължи живота им.

Американското правителство също взема голямо участие със свои капитали в горската индустрия и притежание на горите. Президентите Кливланд и Теодор Рузвелт създадоха националните гори и националните паркове в Америка и дирекцията на горите извърши значителна работа за опазване на това национално богатство. От всичките горски пространства в Америка една трета са национална собственост и са поставени при научно отглеждане и контрол. Държавата изсича и продава материал за около 1,500,000,000 долара годишно (1944 г.). Това, което изсича държавата, се извършва с подбор от специалисти. Правителството замисля да регулира собствеността на частните гори.