Джон Гънтър
Америка без маска (45)

Държавната против частната енергия

Частно притежаваните предприятия за производство на обществени блага имат общ оборот от 13,000,000,000 долара в целите Съединени щати. Индустрията загуби много от своята сила през последните 20 години, което се дължи на собствени нейни грешки. Дружество след дружество бяха свръхкапитализирани и това донесе едно намаляване на печалбите, както и на тарифите. Да се използува водата за печалба от тези корпорации, беше за дълги години една благодарна в полезна работа.

В 1929 година 17 големи компании експлоатираха 85.76% от енергията консумирана в Щатите. И днес частните компании произвеждат и продават енергия повече, отколкото държавните органи. Сега 40,000,000 киловата от капацитета на централните станции в Щатите са частни, а 10,000,000 киловата са държавни. Разпространението на идеята за държавно експлоатиране на енергията се забелязва най-много в Северозапада и след това в долината на Тенеси. Електрическите централи за производство на държавна енергия във Вашингтон и Орегон увеличиха общия си капацитет в киловати от 313,813 на 1,715,000 между 1935 и 1943 година, което прави повече от 40%. Експлоатираната от частни компании енергия в това време спадна от 917,649 на 881,553 киловата. Това даде голямо отражение в политическия живот. Всички кандидати за сенатори трябваше да поддържат пред своите избиратели, че правителството може да улесни снабдяването с енергия много повече от частните компании. Консуматорът знаеше кой повишава електрическата енергия. Вашингтонският консуматор миналата година плащаше средно 1.1 цента за киловат час от частните компании и 1/2 цент — от държавните инсталации. При положение, че държавата произвежда електрическата енергия, консуматорът получава за същата цена приблизително два пъти повече енергия, отколкото от частните компании.

Повечето от управителните тела на частните компании, с които имах случай да се срещна не само на северозапад, но и другаде, чувствуваха някак си нужда да се оправдаят. Те изтъкват главно две неща: първо, че тяхната частна собственост е облагана с високи данъци, а държавните строежи като язовира Боневил, — не са. Следователно те са поставени неблагоприятно при тази финансова конкуренция; второ, отговорните фактори за държавните язовири са собственост на народа и следователно няма защо да бъдат облагани, както не са облагани пощите, пътищата и реките. В своята борба срещу ненаситния частен капитал федералният комитет за водна и електрическа енергия създава много законоположения за контрол на печалбите и дивидентите на частните компании и за одобряване на техния бюджет от държавните власти.

Експлоатирането на частната енергия е в конфликт с държавно произвежданата и пласирана енергия и поради това, че капиталистите са алчни за печалби, но техните доходи се понижават, защото трябва да поддържат нивото на по-евтини тарифи. Ако частната компания не може да поддържа тарифите, определени от държавата, тя ще загине. Частните компании атакуват правителството в своя страх от федералната бюрокрация.

Привържениците на системата за държавна експлоатация на енергията са дали изчерпателно и красноречиво много пъти своите доказателства, че грамадният хидроелектрически потенциал на американските реки, един жизнен природен източник, принадлежи по право на целия народ, а не на някакъв олихвяващ се частен капитал. Електрическата мрежа подобно на едно шосе е обществена необходимост и никой не би трябвало да монополизира тази нужда. Електричеството е като водата. То трябва да бъде достъпно за всички при най-низки такси. Нито една община в страната не може да има частно експлоатирана вода, защото това би означавало да се поддържа един анахронизъм. Нито една частна компания, колкото и голяма да е тя, не би била в състояние да предприеме строежи за цялостното използуване на големите реки, като увеличи строежите с редица приспособления и премине границите на няколко щата за различни стопански области. В строго практическата област държавната енергия е по-евтина. Това засяга много повече от бита на домакинството. Разлика от една хилядна част в тарифата на киловат час може да създаде разлика от милиони долари в цената на индустриалното производство, а това несъмнено може да повлияе за увеличаване или намаляване на общото благоденствие.

Преплетен с този въпрос идва и основният, от изключителна важност, въпрос: какъв вид общество ще трябва да се създаде в Съединените щати? Частният капитал и неговите поддръжници застъпват идеята, че трябва да се запази монополът, частното стопанисване и системата на свободния почин. Осъществителите на идеята за държавна експлоатация на енергията обаче вървят към планово стопанство и към „социализъм“, макар че са осъждани от частния капитал. Големите магнати от частните компании са загрижени от създаденото положение и се намират в отбрана. Но те са остроумни, безскрупулни и са с огромни възможности за борба. Преди 50 — 60 години в американския живот се наблюдаваше борбата между народа и железопътните компании, между гигантски свръхкапитализираните проявления на железопътните компании и скромните човешки създания. Нещо подобно е започнало и сега между народа и акционерния капитал, макар че смъртта на частните компании ще дойде, както дойде краят на железопътните магнати.