Джон Гънтър
Америка без маска (44)

Най-големият строеж, дело на човека

Водата се излива като гладка, зелена, подвижна стена, след това пада и се разбива в изобилна бяла пяна. Зеленият гребен на водата се носи тежко, но гладко, като че ли е един пояс. 11 пада възпират това течение и изливат водите в канали за турбините. Шумът на стичащите се води може да бъде чут от мили разстояние. Главният инженер на язовира Гранд-Кули — Франк Бенкс и неговият помощник, майор Хътън, ме разведоха да разгледам язовира.

Язовирът Гранд-Кули има дължина 4,300 стъпки и се издига над леговището си 550 стъпки. Похарчени са 200,000,000 долара за строежа и са излети 10,000,000 куб. ярда бетон, като са изкопани 20,000,000 куб. ярда пръст. С количеството бетон, употребено за строежа на електрическата мрежа, може да се построи шосе, което да обиколи Съединените щати. Строежите тежат 23,000,000 тона, три пъти колкото Хеопсовата пирамида. Бетонът, който е излят, може да покрие три щата, големи колкото Пенсилвания.

Зад язовира Кули се намира изкуствено езеро, като резервоар на водата, наречено езерото „Рузвелт“. То е дълго 151 мили и съдържа 436,000,000,000 куб. стъпки вода. Напояваното пространство е 74,000 кв. мили, което е колкото щата Небраска и три пъти колкото големината на Ирландия. В предвоенните времена Днепрострой в Съветския съюз се считаше за най-мощната инсталация от този вид на света. Днепрострой тогава произвеждаше около 500,000 киловата.

Язовирът Кули бе завършен на 2 юни 1942 година, когато първата струя вода се изля като укротен океан. Бетонът във вътрешността продължава да се втвърдява и ще бъде окончателно втвърден след 75 години. През време на строежа инженерите трябваше да „замразят“ част от планината, за да може да осигурят строежа на язовира. Това бе извършено чрез апарати, които извършваха замразяване под земната повърхност. Принципът следван при строежа на Гранд-Кули, според ръководителя Хътън е бил: ако ви се изпречат по пътя скали — отстранете ги; ако са леки пластове, — замразете ги, оставете ги временно и продължавайте строежа.

Ние видяхме момент от работи за постройка на бъдещи помпени станции, които се извършваха в коритото на язовира. Всяка помпа ще бъде в състояние да задоволява напълно нуждите за вода на един град като Ню Йорк. При Гранд-Кули ще има десет такива помпи. Преминавайки по стената на язовира, дето могат да се движат хиляди овце свободно, ние видяхме един крик, боядисан бледозелено, висок 80 стъпки и тежащ неизвестно число тонове. Този крик е предназначен да повдига бентовите врати с тежест 115 тона. Крикът бе раздвижен. Той поде повдигането на огромната тежест бавно, но с величие.

Язовирът Кули е създаден въз основа идеята за планирано стопанство и е дело на Уилям Клап, адвокат от гр. Еврата (Вашингтон), Джеймс О. Съливан, инженер в комитета за басейна Колумбия и издателя на в. Уърлд — Руфус Уудс. Проектът е замислен през 1918 година, но работата започна през 1933 година, след като президентът Рузвелт одобри идеята.

„Ние черпим философията си от своята опитност“ — ми каза майор Хътън, помощник ръководителят. Всеки може да копае да търси въглища. Но да се построи такава една мощна система за ползуване енергията на реката, това е задача непосилна за частната инициатива. Само правителството, в хармония с частните предприемачи, може да осъществи един така гигантски проект. Големите язовири са не само източници на енергия, те имат по-основно значение. През последните 100 години човек разрушаваше неусетно и постепенно устойчивостта и равновесието на природата в Североамериканския континент. Наводненията, сушата, пясъчните бури, ерозията, разрушаването на горската и тревна повърхност направиха тежки пробиви в органическата здравина на Съединените щати. 10,000,000 американци изгубиха препитанието си от природните богатства. Главната цел на големите язовири е да се възстанови равновесието.

Освен производството на енергия, Гранд-Кули има за главна задача напояването. Проектът за използуване на басейна на река Колумбия предвижда напояването на 1,200,000 акра земя в следващите 25 години, върху които могат да бъдат заселени 40,000 семейства. Разходите за това се изчисляват на 280,000,000 долара. Ще бъдат построени 4,000 мили канали, помпена станция и достатъчно вода ще протече, за да превърне тези пустеещи места в една цветуща област. Земята, от която има малък добив, след новото системно напояване ще произвежда за около 45,000,000 долара зърнени храни годишно и всеки земеделец ще може да изплати облигациите си за новия строеж в продължение на 40 години, (85 долара за акър), без лихвата, при консумативна такса 2.60 долара на година за 160 акра. Не е ли това раят за завърналите се ветерани, пръснати безмилостно бездомни из градовете. При първото допитване за новите строежи, извършено през 1945 година, земеделците стопани гласуваха за напояването според държавния план с 2,342 гласа към 52 гласа против.