Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark(2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko(2022)
- Допълнителна корекция
- Karel(2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- —Добавяне
Форма и съдържание на Калифорния
Калифорния, 31-ят щат приет във федерацията, е вторият по пространство (157,693 кв. мили) и третият по население (около 8,500,000 жители). Тук е най-високият връх в Съединените щати (Маунт Уитни — 15,000 стъпки), а на не повече от 80 мили в страни се намира най-низката им точка „Мъртвата долина“ (276 стъпки под морското равнище). Това е първият щат по стойност на земеделските произведения, самолетно производство, златни мини и по брой на завършили университетите; вторият щат по земно масло, яйца, вълна и електрическа енергия. Хвърлете един поглед пак върху нейното учудващо разнообразие: да бъде първа както в земеделие така и в самолети — това е действително много значещо! Тя има най-високото ниво на живота в страната и е третият щат по дохода на глава: — 1,470, долара срещу 1,150 долара за щатите като цяло. Там се намира най-богатата американска община (Лос Анджелис с неговите лимонени плантации) и най-голямата по пространство община — Сан Бернардино.
Наложете картата на Калифорния върху картата на Европа: тя ще покрие разстоянието между Амстердам и Рим. Обърнете я в друга посока и тя ще се наложи върху площта между Берн и Букурещ. Или обърнете Калифорния в прав ъгъл и я наложете върху картата на Съединените щати; ако поставите северната й граница на Чикаго, тя ще се разпростре до Атлантическия океан.
Преди 50 години Джеймс Брайс в книгата си за американското общежитие казва: „От щатите, които се присъединиха допълнително към Съюза на 13-те, Калифорния е единствената със своя естествена граница. Горите на Орегон я обграждат от север, а реката Колорадо и Мексиканската пустиня — от юг; на запад е безкрайният Тих океан, а на изток масивните зъбери на бариерата Сиера Невада. Има не по-малко от 41 върха по-високи от 10,000 стъпки, а Сиера Невада е само една от двете големи планински вериги. Между 350-та миля се намира чудесната «Централна долина», главният извор на земеделско богатство за Калифорния.“
Погледнете картата на пътищата; само пет главни шосейни пътя прекосяват щата от изток към запад. Те минават през местности, подобни на Алпите, като се извиват през тях и ги прескачат. Наблюдавайте пътищата като шосето СЩ101 и СЩ359 и особено СЩ99 — това са грамадните северо-южни артерии, които се простират като ясно очертали се големи речни корита. Има стотици квадратни мили в Калифорния и области, колкото цели общини, дето обаче няма никаква железница. Западният дял на Сиера Невада е зает от национални гори и паркове, от които най-известен е „Йосемити“ (на индиански език „Сивата мечка“) и „Секвоя“, дето дърветата са от най-големите и най-старите на света. Ако вашата карта сочи националните гори в зелено, вие ще видите един пояс, разпрострял се без прекъсване от Орегонската граница до предградията на Лос Анджелис, включващ Централната долина с нейните 12,000,000 плодородни акри.
Много често се казва, че Калифорния всъщност представлява два щата; разграничителната линия е Техачепи, една планинска верига в Съединените щати. Гръбнакът на Техачепи разделя Северна Калифорния от Южна Калифорния. Главната причина за това разграничение е водната енергия. Водата, независимо от това, че разделя щата на две, е причина да се дублират известни институти, като столицата е било Лос Анджелис, било Сакраменто. Самата Северна Калифорния е много разнообразна. Тук са „златните врати“ и прекрасната група общежития около Сан Франциско; тук се намират планината Шеста, езерото Тахое и единственият действуващ вулкан в Щатите (Маунт Ласен). Тук е Горна Сонора, гдето в разстояние на 400 мили вие стъпквате стотици цветя на всяка крачка.
Южна Калифорния е нещо съвсем друго. По настроение и характер тя се различава от Северна Калифорния тъй пълно, че фактически представлява отделно общежитие. Това е Калифорния на петрола, на налудничави религиозни култове, на лимоновата култура и индустрия, на градове, построени от рентиери, като Санта Барбара и Пасадена, на кинематографа, на най-странната архитектура в Щатите, на бегълци от Айова, на бързо увеличаващо се негърско население и на лудо харчене на пари за смешни цели. Над всичко друго, това е светът, дето климатът се боготвори. Най-ценният елемент в калифорнийския начин на живот е слънчевата топлина, която е безплатна. Но Южна Калифорния би пропаднала от суша и би изчезнала почти за едно денонощие, ако не й се доставеше вода. Всичко тук зависи от напояването, т.е. от изкуствения дъжд, който идва по тръби и канали.
Аз казах, че населението на Калифорния е около 8,500,000 души. В 1940 година то беше 6,906,387 души. Но с войната, както знаем, тук имаше грамаден прилив не само на военни лица, но и на работници за отбраната на техните семейства. Към 1943 година населението се изчисляваше на 8,373,000 души, а през 1944 година на 8,842,700 души. Днес се смята почти същото, въпреки че има данни за увеличение до 9,200,000 души. Властите са съгласни с това, че за пет години щатът се е увеличил с 1,500,000 души, което представлява 22.1%.
Средната човешка възраст в Калифорния е 33 години. Сравнете я със средната възраст в Съединените щати (като цяло) — 29 години и 23 години за щата Ню Мексико. Причина за това е големият брой стари хора, които са придошли от Средния запад. Много от калифорнийците днес не са родени в Калифорния. 1/9 от цялото население е родено другаде. Това число изглежда доста учудващо и високо, но като го сравним с другите щати, може да се счита като сравнително ниско.
Повечето от военните работници, които нахълтаха в Калифорния между 1940 — 1945 година, се включиха на работа в две бързо разширяващи се индустрии — самолетната и корабостроителната; следователно, въпросът за преминаването от военно към мирновременно производство и обратното беше и си остава много остър. Притокът на другоземци повдигна много въпроси, между които и проблема за кого ще гласува Калифорния в следващите президентски избори: ще може ли щатът да успее в усилията си да се освободи от тези вътрешни имигранти, както кореняците желаят, и как; ако не, как ще бъде възможно да се намери работа и покрив за всичките тях. Жилищният проблем в щата, както всякъде другаде, е тревожен. Много отговорни калифорнийци се надяват, че пришълците ще могат да си намерят работа и домашно огнище. От тоя нов котел за стопяване на пришълците, Калифорния ще добие нова сила. Мотото днес е: „стига приказки за промяна на индустрията. Действувайте, променяйте!“
Калифорния е тачена поради Централната долина и нейното земеделие; дини, спанак, аспержи, маслини, лозя; тя е почти селска. Това обаче не е вярно относно характера на населението, което, макар и земеделско, се занимава и с индустрия. Калифорния като цяло обаче е един градски щат, а не селски — около 80% от цялото население живее в градовете и предградията им; не по-малко от 5,200,000 души (повече от половината от цялото население в щата), е струпано само около Лос Анджелис и Сан Франциско.