Джон Гънтър
Америка без маска (39)

Републиканският сенатор от Орегон, Уейн Лиман Морз, наречен от своите противници таен съмишленик на Ню-дийл и защитник на работниците, е един висок мъж, с остър нос, черни мустаци, груб, даровит и настойчив. През време на първите му избори в 1944 г. той си даде сметка, че неговият престиж в консервативната скотовъдна област на източната част на щата не е много голям. Цялата кариера на Морз беше кариера на интелектуалец, но той реши да се справи с назадничавите жители на изтока. Професор по правото, Морз беше и добър ездач на коне. Така, през време на своята прочута обиколка на Пендълтън, градът на неговия противник, той не произнесе нито една реч. Неговата агитация се състоеше да язди непрекъснато три дни собствения си кон, отгледан от него и получил награда като породист кон под името „Подправка на живота“. Тамошните коневъдци и собственици, когато го виждали да язди такъв хубав кон, казвали: „Всеки хубостник, който може да отгледа и язди такъв хубав кон, не може да бъде кучи син“. Популярността на Морз порасна много след тази негова своего рода агитация. И младият професор можа да получи лека победа. Всяка община на Орегон бе посетена от новия кандидат, което никога не е ставало в миналото.

Конят „Подправка на живота“ е и сега още със стопанина си в столицата на Съединените щати. С него е и друг един отличен с премия кон — „Орегона Бурбон“. Морз пристигна в столицата със своя „Форд“ и ремарке, в което бяха двата коня, съпругата и трите му малки момчета. „Подправка на живота“ е внушително животно, носител на различни награди в Изтока, включително и шампионата на „Зелените ливади от Мериленд“.

Сенаторът коневъдец е роден в 1900 година в един чифлик край Медисън (Уисконсин). Неговите деди са видни представители на янките и борци в американската революция. Всички те са се занимавали със земеделие и отглеждане на добитък, на коне и овце. От най-ранно детство Морз се занимава с отглеждането на животни и птици. Но не само това е причината тоя човек на седлото да бъде един от най-популярните и изтъкнати законодатели в страната. Освен големия му ум и желязна воля, Морз е човек на куража. Той никога не говори с двусмислие. Казва това, което мисли, че е право. През януари 1945 година Морз атакува енергично видния сенатор Тафт, задето е разрушил традиционния либерализъм на републиканската партия, като каза, че Националният комитет на републиканците ще преизбере в следващите две години демократа Хари Труман, независимо от това, че Труман прави всичко, за да загуби популярността си. По-късно Морз атакува президента Труман за неговата реч относно железничарската стачка, като каза, че това е най-евтината демагогия. Труман е знаел, че железопътните работници се завръщат вече на работа и от неговата реч нямаше нужда. По-късно, през септември 1946 година, когато Хенри Уолас подаде оставка, Морз атакува наново президента Труман със саркастичната забележка: „От Президента се иска само едно — да пази мълчание. Тогава аз съм сигурен, че народът ще съумее да се справи сам с трудностите си“.

Морз гласува Хартата на обединените народи и Бретон Уудз. Той зае открита позиция по подобие на Стасен, с когото си приличат много, изказвайки се, че Съединените щати трябва да подчинят своя суверенитет на волята на „Обединените народи“, ако желаят организацията да съществува.

Политическата си кариера Морз започва като адвокат, член на Орегонската комисия за криминални дела и като юридически съветник на законодателното тяло. Той е бил дългогодишен директор на Института за проучване при Министерството на правосъдието. Подготвил е много от законопроектите и на него се дължат до голяма степен редица нововъведения в затворническото дело за малолетните престъпници, както и по отношение на трудовите закони.

През януари 1942 година Рузвелт го назначава за член на Съвета за военновременния народен труд, който пост Морз заема до февруари 1944 година. През тези 25 месеца Морз даде повечето от половината мнения, които този отговорен център за насока и ръководство на труда възприе. На няколко пъти той влиза в конфликт с министъра на вътрешните работи Икес, с Президента, както и с Бърнс, който по това време беше шеф на канцеларията за ръководство на бързите необходими предприятия през войната. Републиканците го считаха за привърженик на Ню-дийл, а демократите — за републиканец, какъвто той си беше. Всичко изглеждаше да е против него. През военните години Морз, незабележим за обществото, извършваше огромна работа във Вашингтон и неговото дело не бе оценено. Тактиката на Морз е да успокои консервативните елементи, че не е опасна личност за тях, да обясни на либералните и прогресивни елементи с тих глас, че не може да държи шумни речи и да изявява своята решителност за реформи и защита на гражданските свободи на труда; да обясни на работническото движение, че би бил доволен начело на управлението да има един прогресивен републиканец, и особено, ако републиканците поемат управлението в цялата страна.

Този сенатор не притежава състояние, освен своята умерена заплата. Изборната кампания му струваше много, но той отказа да приеме парична помощ, от която и страна да идваше, за да не бъде задължен никому. На своите избиратели той заяви, че в Сената ще гласува по свое усмотрение и съвест, без задължение към интересите на банкови и индустриални кръгове. Така Морз отхвърли подаръка от 3,500 долара от фабрикантите на алкохолни напитки, както 4,100 долара, предложени му за изборна борба от страна на С. И. С. През 1946 година Морз предложи на Сената чрез резолюция отдавна желаната реформа всички сенатори да декларират публично своя доход всяка година, независимо от какъв източник е той. Неговата изборна кампания отбеляза рекорд в местната политическа история на щата. Той е произнесъл 203 речи в 9 седмици и след всяка реч е оставал на разговор със своите избиратели за запитвания и отговори по различни въпроси.