Джон Гънтър
Америка без маска (29)

Ричмънд и Фонтана

Ние заминахме за Ричмънд през залива на Сан Франциско в деня, когато бе пуснат във водата 732-ия параход на Кайзер. Ричмънд има четири корабостроителници, построени от Кайзер за нуждите на американската флота, в съдружие с други компании. Една пета от американската търговска флота е построена от Кайзер само на това място. Ако включим и доковете в Орегон, пропорцията ще нарасне на една трета. Кайзер построи и военни параходи. Неговите корабостроителници във Ванкувър (Вашингтон) са построили 50 малки самолетоносача за 18 месеца. Това бе считано за невъзможно да се извърши дори от самата флота. Считаше се, че работените с такава бързина параходи няма да бъдат годни в морето. Кайзер получи поръчката на флотата и отиде да посети президента Рузвелт без знанието на двамата адмирали и министерството на флотата. След съгласието на Президента той достави самолетоносачите в срок без прецедент, нещо, което изглеждаше невъзможно: всяка седмица по един самолетоносач. При бързина, един параход може да бъде построен в четири и половина дни, което означава, че наличните предварително фабрикувани части ще бъдат сглобени за толкова време. По такъв начин пускането на нови параходи достигна до 32 на месец или 1 милион долара параходи на ден.

Ние посетихме док № 2 и аз започнах да разбирам смътно как се извършва работата. Част от тайната се крие в предварителната фабрикация и част в приложението на нова техника. През първата световна война бяха необходими 180 дни за постройката на един параход. Закъснението произлизаше от работите по корпуса. Кайзер изнамери нов метод за строеж на корпуси по секции от горе на долу. Построен бе един чудовищно голям конвой, също както при производството на автомобили. След като се построи напълно, корпусът се разделя на четири грамадни части и всяка част се отнася до мястото на кораба върху един грамаден специално построен 85-тонен влекач. Тогава тези части на корпуса се събират заедно и се оформя целия параход.

В Ричмънд бяха подготвени да работят в строежа на параходите 300,000 домакини и продавачи на лимонада. Подготовката траеше два до три месеца, но Кайзер със своята техника ги тренираше само за десет дни.

През 1946 г. в Щатите избухна обществена буря, когато конгресът започна разследване на грамадните военновременни печалби на корабостроителната индустрия изобщо. Деветнадесет фирми бяха обвинени, че имат 365,000,000 долара печалба при вложен капитал 22,979,275 долара. Шест от Кайзеровите компании бяха цитирани в това обвинение. От вложените 2,510,000 долара Кайзер и неговите сътрудници са осъществили печалба повече от 190,000,000 долара.

Другият индустриален център е град Фонтана. Построен върху площ 1,300 акри, осеяна с кестени и лозя, на 60 мили навътре от Лос Анджелис. Тук е мястото, гдето Кайзер осъществи своето велико приключение със стоманата — своето изящно военновременно създание. Тези стоманени пещи нямат други подобни на земята. Изглеждат странни видения между портокаловите гори. Кайзер ги построи, използувайки старо желязо. По съветите на „стоманените експерти“ той ги изгради в рекордно време. Площта беше изчистена и приготвена за строеж през април 1942 г. и първото изливане на стомана започна девет месеца по-късно. Това чудо бе извършено, когато работната ръка и материалите бяха страшно ограничени. Идеята да се построят стоманените заводи зад Фонтана произтичаше от това да бъде снабдено западното крайбрежие със стомана за нуждите на стоманената броня на флотата. Да предположим, че японците ни бяха откъснали от Панамския канал. Западният бряг нямаше никаква стоманена индустрия, от какъвто и да е размер, макар и да беше жизнено необходима. Армията, страхувайки се от японското нахлуване, настояваше тези заводи да бъдат построени вътре в страната вместо по крайбрежието. В такъв случай Фонтана трябваше да търси руда на 175 мили, а въглища — на 800 мили, но варовикът пък е наблизо и Лос Анджелис е първокласен източник. Така Фонтана и щатът Калифорния за пръв път се сдобиха със собствена стоманена индустрия, за каквато до тогава само бленуваха.

Бъдещето на Фонтана е тясно свързано с гигантската борба за стомана, идваща от източните щати. Кайзер изгради заводите със 110 милиона долара заем от държавата. Голямата му борба напоследък е срещу искането на сената да се разследва дейността на големите стоманени индустрии. Своевременно обаче източните американски индустрии правят всичко възможно да отстранят Кайзер от стоманата и другите материали, от които той се нуждае извънредно много, за да може да предприеме новата си авантюра: производство на автомобили.

Тясно преплетен с въпроса за тези индустрии е въпросът за превозните тарифи, за които ние ще говорим по-късно в тази книга. Най-голямата пречка на националното производство, според Кайзер, е бремето, наложено върху нацията от „областните“ различия в таксите за превоз. Дълги години стоманата струваше между 6 и 20 долара на тон повече в Запада, отколкото на изток, поради параходните такси, които Кайзер и повечето калифорнийци считат за беззаконни и искат да бъдат променени. Фонтана не би могла да се развие и да създаде една голяма западна стоманена индустрия, ако не е покровителствувана със значително намаление на тия тарифи.