Джон Гънтър
Америка без маска (227)

Папи О’Даниел

Много от бележитите тексасци служат на нацията във Вашингтон — от Том Конъли до способните представители като Патман и Линдън Джонсън, — ала те принадлежат повече на нацията отколкото на Тексас. Има друг един тексасец, макар че той днес живее във Вашингтон вместо в Остин, за когото не може да не се спомене — Папи (Уилберт Лий) О’Даниел — автор на песента „Красивият Тексас“ и бивш продавач на брашно, е един вид американският водач за „Похода към Рим“, който обаче никога не се отправи към столицата. Неговата кариера е блестящ пример за начина, по който един човек се издига от нищо до сенаторско място, чрез средства, които включват демагогията, лековерността на хората и тяхната преситеност от кандидатурите на дотогавашните политици.

О’Даниел сега е в своята 50-годишна възраст. Роден в Охайо, той в ранната си възраст отишъл в Канзас, дето започнал брашнарска търговия. Има основание да се мисли, че той е бил републиканец. През тези години той използувал религиозните движения, макар че до 1938 г., дванадесет дни след като постави кандидатурата си за губернатор, О’Даниел не принадлежеше към никоя църква. При все че винаги се е смятал за представител на масите, избран чрез народно допитване, никога до 40-та си година не се е погрижил да се запише член в която и да е партия. Някои казват, че той не е платил избирателната си такса и че не е могъл да гласува, макар че имал право да се избира за губернатор. Правел агитация с каубойски песни, макар че О’Даниел е едно типично градско конте, и никога не е виждал и не е отглеждал крави. Папи дошъл от Канзас в Тексас през 1925 г. и бързо усвоил техниката да продава брашно, използувайки радиото. За известно време бил радиоговорител. С децата си Папи създал народен оркестър, писал песни и припеви и продавал житото си с песните, които имали мото: „Папи, дай бисквитите!“ Някои твърдят, че причината, поради която той навлезе в политическия живот, била в това, че искал по-голяма аудитория и, следователно, по-голям пазар за своето брашно. Той обаче обяснява, че хиляди от неговите радиослушатели го насилили да се кандидатира за губернатор. По времето, когато агитираше да бъде избран за сенатор, О’Даниел обиколи щата заедно с получерния певец Роуз на камион, снабден с високоговорител, а в един варел за брашно събирал парса от своите слушатели. Този местен политик става най-големия събирач на гласоподаватели в щата. Един мой приятел ми обясни на какво се дължи този успех на Папи: „Папи е спекулант и всички ние сме спекуланти“. Но това е, разбира се, една част от историята. О’Даниел разчиташе най-много на чифликчиите, а също така и на старите жители, които във всеки западен щат представляват неизчерпаеми източници на гласове. В началото негова предизборна платформа бяха само десетте Божи заповеди. Нищо друго. Така той взе част от гласовете на баптистите, методистите и християнската църква. Той нападнал големите компании (които все пак допринесоха много при последните му кандидатури); обещал 30 долара месечно щатски фонд за подпомагане всеки жител над 65 години. Заяви, че ще изпъди всички политици от стар стил от града Остин, нещо, което е звучело много привлекателно за населението. Да се сравняват обещанията му с това, което е направил, е смешно. След като бе атакувал капиталистическите корпорации, той се приспособи към тях. Престарелите и неработоспособни жители не получават 30 долара месечно и градът Остин още гъмжи от политици. Той налагал на законодателното тяло да оттегли предложения, които знаел, че няма да бъдат гласувани, а след това атакувал законодателите, че не са ги гласували.

Дълга е историята на различните кандидатури на Папи. След 1941 г. той предложил за сенатор 87-годишния генерал Хъстън, който бил избран, но след като полага клетва в Сената, умира. Папи се кандидатира отново за сенатор. През 1942 г., макар и не получил пълно болшинство в първоначалните избори, той бе избран. Пристигайки във Вашингтон, още на втория ден произнесе реч, с която произведе буря в Събранието, обявявайки, че ще постави стачките извън законите. Той гласува против увеличаването на годините за набора, като каза: „Аз не мисля, че ние сме толкова близо до войната. Ние слушаме, че много се шуми в Европа, но европейците няма да ни направят нищо лошо“. В Сената той атакуваше президента Рузвелт при различни случаи.

Един от последователите на О’Даниел в Тексас е Ванс Муз, който е душата на сдружението „Християно Американско дружество“, което се вдъхновява от антисемитизма, противокомунистическите издевателства и жестокостите срещу негрите. Муз живее в Хъстън и връхлита като буря нагоре-надолу в околността. Той има тая заслуга, че е използувал глупците в щата да му създадат фондове, които щели да спасят Америка от „вражески учения“. Малцина обаче се отнасят сериозно към него. Той няма никаква тежест по отношение на местните граждански политически проблеми и по въпросите за отношенията между труда и индустрията.