Джон Гънтър
Америка без маска (224)

Малко история

Необходимо е да се върнем няколко крачки назад, за да се запознаем с миналото на Тексас. Щатът е съществувал под шест различни знамена — испанско, френско, мексиканско, собственото, знамето на федерацията и американското знаме. Името „Тексас“ произхожда, според една теория, от индо-испанската дума „тежас“, което е дума за старинен поздрав на приятелство. „Приятелство“ е и днес още мотото на щата.

Десетилетието на независимост в много отношения е струвало скъпо на щата, но и днес тексасци имат приятни спомени от този период. Чух хора, които и днес не скриват желанието да бъдат и сега независими. Независимата република на Тексас е била призната от Съединените щати, Великобритания, Франция, Холандия и от няколко германски държави. Зданието, в което се е помествала френската легация в Остин, още съществува. Тексас е имал своя собствена войска, флота, пощенска служба, банкноти и т.н. Но, разбира се, вливането на щата в Съюза беше неизбежно. Това стана по повод спора за робството. Югът искаше да включи Тексас, Северът не желаеше. Всичко това стана по време, когато водачът на Тексас, Хъстън, беше в разцвета на силите си и той надделя в тоя спор, за да направи един от най-великолепните пазарлъци. Съвсем спокойно той обяви, че Тексас ще стане Кралска колония на Великобритания. Британците, заинтересувани от памука, може би щяха да се съгласят на това внушение и затова Вашингтон, нервиран, прие предложенията и условията, поставени от Хъстън. Тексас бе приет в Съюза по силата на обща конгресна резолюция, нещо, което е изключително, и щатът получи между другото върховна власт върху всички свои обществени земи, право каквото другите щати нямат. Това съглашение бе ратифицирано в Общото събрание в Остин и Ансън Джонс — последният председател на независимата република, сваляйки знамето на Самотната звезда, казал в Народното събрание през февруари 1864 г.: „Господа, републиката на Тексас не съществува вече“.

След гражданската война, историята на щата минава няколко фази. Първо — преобладаващото влияние на собствениците на едър добитък, второ — нарастването на големите градове и последвалото след това намаляване влиянието на ранчото (скотовъдни чифлици), трето — новата ера, почнала с откриването на петролните залежи. Първите сонди и помпи за земно масло бяха поставени близо до Беамонт в 1901 г. и разпиляха 900,000 варела масло, преди да могат да го картират. За скотовъдството, което само по себе си, е голяма история, ще имам случай да говоря в следната глава. Откритието на бодливата тел даде възможност да се оградят различните участъци земя. През време на модерния период главен политически проблем в Тексас бе въпросът за въздържанието. Първият референдум за „сух“ режим е бил произведен през 1881 г. и години наред щатът преживяваше борба за и против алкохола, като църквите и селата поддържаха сухия режим, а градовете и политиците — „мокрия.“ Днес тоя проблем е с намалено значение, макар че има местни организации с голямо влияние в много области.

Една от разликите между Изтока и Запада лежи в начина на отглеждане на памука. В Изтока, дето Тексас е повече „южен“, памукът се отглежда повечето от наематели, които работят ръчно и на малки площи. Но в Запада памукът се произвежда от големи собственици върху грамадни площи земя, обработвани с машини. Нека още веднъж припомним, че Тексас произвежда четвърт от памука на Америка, което значи седма част от памучното влакно на целия свят.

Всяка от големите области на Тексас, източно или западно, може също да бъде подразделена, както следва. На изток, зад поляните край брега, се намира поясът на иглолистните дървета около Тилер, и областта на чернозема, който се промъква като сърп и обхваща Далас, Остин и Вако. Иглолистният пояс почти не се различава от пояса на Арканзас или Северна Каролина. Тук има огромни запаси дървен материал и червена глина. Тук се отглежда розата, има много земно масло, изобилие на дъжд. На юг се разпростират храстите и пасбищата за говеда. Благодарение на напояването, тази област е цяла градина, наречена „Долината на Рио Гранде“. Тук това е Тексас, който е все още под влиянието на испанската култура, с великолепни овощни и зеленчукови чифлици, с най-покварени политици с жив граничарски дух. Тук щатът граничи и с Мексико и не трябва да се забравя, че Тексас повече от всеки друг щат граничи с Латинска Америка. Западно, Тексас е разделен от величествените възвишения известни като плато Едуард, с огромни разхвърляни вулканични варовици и скали. Тук е най-добрият климат на света.

Щатът на Самотната звезда е толкова разнообразен, че всеки жител въпреки че се нарича тексасец, се счита жител на отделна област. Повечето от западните области на щата имат своя Търговска камара и водят своя статистика.

Не зная нещо по-красиво в Съединените щати — освен, може би, житните поля край Спокейн — от гледката, която се открива от птичи полет над градове като Сан Антонио. Тия градове израстват от равнините като сияния. Техните небостъргачи изглеждат така странно несъответствуващи на живописната околност, която ги обгражда! Те се издигат върху широка като тепсия местност почти вертикално над земята и приличат на грамадни холандски мелници. Около тях, безпределен хоризонт, и над тях — високото небе на Запада. Градът Сан Антонио (253,854 жители), е най-романтичният и най-живописният град в Америка след Сан Франциско, Ню Орлеан и може би Бостън. Той също така е един търговски център. Провличайки се през сърцето на града, тече една река с тераси и брегове, обрасли със зеленина. Видимо — тя е под равнището на града, като някакъв окоп, блеснал с цветовете на дъгата. Вие гребете във венецианска гондола, която плува край бетонните небостъргачи. Вятърът от залива прави нощите хладни, дори сред лято. Между мрежа от клони блещукат хиляди светулки. Погледнете ли нагоре — ще видите неонови светлини като гигантски очи по покривите на 30-етажни здания. Върху сградата на Стандард Ойл се върти чудовищно голям глобус. Край бреговете на реката мексикански девойки в американски дрехи пламенно флиртуват, а под всеки мост и канал, на всеки малък кей, ще видите любовни двойки. Погледнете пак нагоре — прозорците светят и зад тях все още работят чиновници. Всички небостъргачи са построени през годините около 1920. Днес нито един от тях не е собственост на хората, които са го съградили.

Сан Антонио обаче има и своите бордеи. Западната страна на града има около 60,000 мексиканско население, което — извън негърските общества в южната част — е най-голямото общежитие на бездомници в Съединените щати. Тези мексиканци, почти всички американски поданици, водят свой собствен живот, типично очертани, и сами са се отделили от останалия свят в социално и стопанско отношение. Те посещават свои театри, ядат своя особена храна и говорят английски с особени изменения. Вътре в себе си обществото е разделено. Има жители „индитос“ от индиански произход, които са повече американци, отколкото мексиканци. Много рядко един мексиканец може да се претопи в обществото на белите. Малцина притежават магазини и превозни средства, но за да могат да успеят, трябва да се покръстят, за да получат имена, които звучат по американски. Много от добрите ресторанти и хотели не допускат мексиканците като клиенти. Когато бе наредено да се обучават в едно от училищата за летци край Увалде мексикански кадети, това се оказа невъзможно, тъй като местните хотели и ресторанти отказваха да сервират на младите мексиканци. Мексиканците, които работят при белите граждани на Тексас, могат де се издигнат само до някои незначителни постове. Официално няма никакво отлъчване в училищата, но тъй като повечето от мексиканците живеят изолирани в своята област, това отлъчване от белите фактически съществува. Много мексиканци — особено някои от старите мексикански фамилии — или младежи, които са служили в американската армия и имат бойни отличия през втората световна война, са толкова обидени от начина, по който се отнасят белите с тях, че се наричат испанци, вместо мексиканци, макар еднакво да мразят и испанците. И всичко това става в нашата свободна демокрация! Мексиканците са заплащани мизерно. Те не припечелват достатъчно за храна, липсват им всякакви здравни условия в домовете и здравето им е в упадък. Белият предприемач вкарал мексиканския работник при петролните помпи, му плаща най-низките надници в Съединените щати, казвайки си, че мексиканецът е много мръсен и много беден, за да може да иска повече, и по този начин го държи непрекъснато в най-долния кръг на мизерията.

Сан Антонио е също така и германски град. Всеки шести гражданин тук е роден германец или от германски произход. Някога главната улица в германския квартал се наричаше „Кайзер Вилхелм щрасе“, а днес е „Кинг Уилям Стрийт“. Повечето германци са се преселили тук след революцията от 1848 г. Германците даваха гласовете си за някои американски политици, като Папи О’Даниел, когото германските прадеди не бяха считали за свой приятел. Има градове и села около Сан Антонио, които са еднакво германски, както градовете и селата на Бавария — адмирал Нимиц е роден в едно от тях. Всяко градче и село има свое особено качество. Някои са лютерани, други са католици, а едно е чисто елзаско.

Политически Сан Антонио се управлява от собствениците на чифлиците, от интересите на картоигралните домове и от двама мъже — П. Л. Андерсън, който е шефът на полицията и на пожарната команда, и Оуен Килдей — шерифът на областта Бексън. Една от най-интересните личности в Сан Антонио днес е архиепископът на римокатолическата църква — Робърт Люсей, който е борчески либерал, с идеи, въображение и идеали. Той се бори за равноправие на мексиканците и негрите. Той е неустрашим враг на лошите политици, на корупцията и „шуробаджанащината“. Като резултат на тази борба той си създаде големи врагове и местната буржоазия го обвинява като „червен“.

Южно от Сан Антонио се намира най-величественият от големите чифлици — „Кралското ранчо“ — притежаван от фамилията Клеберг. Тоя чифлик се разстила върху повече от 1,250,000 акра в пет различни области и е феодално владение, каквото не съществува другаде в Съединените щати.