Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside U.S.A., 1947 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Илия Драганов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- remark(2009)
- Начална корекция и форматиране
- mitashki_mitko(2022)
- Допълнителна корекция
- Karel(2022)
Издание:
Автор: Джон Гънтър
Заглавие: Америка без маска
Преводач: Илия Драганов
Език, от който е преведено: английски
Издател: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивше Д. Провадалиев)
Град на издателя: София
Година на издаване: 1948
Тип: Очерк
Печатница: Държавно стоп. полиграф. предприятие (бивш е Д. Провадалиев), София
Излязла от печат: май 1948
Редактор: Славчо Атанасов
Редактор на издателството: Славчо Атанасов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15809
История
- —Добавяне
Арканзас, щатът чудо
Арканзас представлява твърде чудновато и интересно общежитие. Той е един от най-осиромашалите американски щати, със запустели и диви междупланински краища, мъчно достъпни и съвсем първобитни; при все това, той притежава най-големите в страната залежи на боксит, необходимият суров материал, от който се произвежда алуминият. Там се намира прочутият модерен курорт Хат Спрингс, памучни полета, богати като делтата на Мисисипи, картоиграчески вертепи с помпейско величие и един сенатор не по-малко способен от младия Джеймс Уилям Фулбрайт.
Столицата, Литъл Рок, днес е модерен на вид град с възхитително комфортен хотел (Фредерика), с вестника (Арканзаска газета), който в продължение на 135 години е поддържал една и съща линия и около 90,000 — жители. Първоначално той е бил френски търговски център.
Арканзас се разпада географски и културно в две ясно очертани области: линията Мисури Пасифик повече или по-малко ги разделя. Чух, че смятат щата като „Запада на пони“ и „Юга на пиаца“. Западът, една открита равнина, е страна на отглеждането на крави и наподобява Тексас; областта Озарк, на север, изглежда като продължение на Мисури, с малки зеленчукови и птицевъдни ферми и сто на сто англосаксонско, много бедно и пестеливо население. Другото голямо подразделение е областта на делтата покрай Мисисипи, която е чисто „Стар Юг“ — страна с грамадни плантации (едва ли биха ви считали за фермер на памук, ако не притежавате поне 10,000 акра) и социална система, все още повечето феодална край градове като Уилсън; предприемчиви хора закупили мочурливи земи по за петдесет цента акра, пресушили ги и станали почти за една нощ милионери. Хвърлете поглед тук на негърската работна ръка, под надзора на пътните надзиратели и ще видите как „Чичо Томовата колиба“ оживява.
Бялото селячество — не само в делтата, но почти навсякъде в Арканзас — не е много по-благоденствуващо. Тук именно, преди няколко години, американските орачи се опитаха за пръв път да се организират; днес организацията, наречена Национален земеделски трудов съюз, работи усилено, като се опитва да създаде дейно трудово движение измежду най-бедните бели бедняци. Но антилейбъристкото чувство в Арканзас е разпалено и крайно. В 1944 година щатът гласува едно допълнение на конституцията, което обявяваше за незаконно принудителното членуване на работниците в съюза; наскоро беше образувано дружество на индустриалните ветерани, с почти не скрита отбранителна цел и областта беше първата крепост на Американското Християнско дружество, основано от Ванс Мюз от Тексас (за когото ще споменем по-късно). Това д-во наложи един закон в Арканзаското законодателство, който гласеше, че дори заплахата, че ще се упражни насилие, от страна на член от трудовите съюзи, би се смятала за углавно престъпление, наказуемо с най-малко 3 г. затвор.
Войната из основи раздруса всичко и от един назадничав щат, Арканзас се намери изведнаж с военни поръчки на стойност 400 милиона долара. В резултат, трудът стана донякъде по-силен, и Арканзас научи, че индустриализацията е невъзможна без трудово движение. Дружествата, които обработваха грамадните бокситови залежи, са, разбира се, Алкоа и нейният енергичен съперник, Рейнолдс Металс. И двете тези дружества са притежание на отсъствуващи стопани; по-голямата част от печалбите, които идват от боксита, с изключение на местните надници, се изнасят от щата. Едно интересно потенциално развитие представлява неотдавнашното откритие на залежи от титаний край Юрика Спрингс. Тази руда съдържа значителни части, както от торий, така и от ураний, което може да означава, че с време Арканзас ще даде голям принос към употребата на атомната енергия.
След фермерите от делтата и познати институти като например баптистката църква, най-голяма политическа сила представлява дружеството „Arkansas Power & Light“. Никъде другаде във федерацията не се среща друго дружество, което да има такова влияние над щата, както това в Арканзас. Негов господар в продължение на години беше покойният сенатор Джо Робинсън, забележителен васал на електрическата компания; един неотдавнашен губернатор спечели властта най-вече поради недоволството срещу своя предшественик, под влиянието на дружеството „Power & Light“ (когато се събудят, в Америка действително се раздвижват).
Обикновеният начин на действие на компанията е да следи зорко издигането на някой способен млад човек, например адвокат, и съвсем законно да го вземе на работа.
Казват, че Арканзас, а не Тенеси, е могъл да има развитие на долината, подобно на TVA (във форма на AVA); но сенаторът Робинсън, който беше водач на мнозинството по онова време и много близък приятел на Кауч, казал на Рузвелт, че щатът не желаел това.
В Арканзас, за разлика от Тенеси, привилегията само белите да гласуват е по-голям въпрос, отколкото избирателният данък. В това отношение състоянието там прехвърля границите на фантазията; в 1946 година щатът имаше четири вида гласувания поради прокарването на един закон, който отлъчва федералните от щатските избори, за да се избягнат изводите от решенията на Върховния съд, относно привилегията само белите да гласуват, и да се продължи изключването на негрите от щатските избори.