Джон Гънтър
Америка без маска (202)

Скици на бъдещето

В една река няма политика.

Дейвид Е. Лилиентал

TVA има значение в няколко сфери. Най-простата дефиниция би била, че тя е децентрализиран федерален проект, който пресича седем щата, в една област голяма колкото цяла Англия, заедно с Шотландия, и има около 4,500,000 жители, за обуздаването на една река и развитието на нейната долина в служба на хората като цяло. Ню-дийл с последните избори за Конгреса мина в историята; Администрацията на долината на река Тенеси ще се превърне може би в негов най-постоянен и устойчив паметник.

Тенеси е, или беше, една буйна река с буйна история; дълго време тя беше наричана „най-лошата американска река“. Образува се от съединяването на Холстън и Френч Брод точно над Ноксвил, и 42-те хиляди квадратни мили, които напоява, включват части от Вирджиния, Кентъки, Алабама, Джорджия, Северна Каролина, Мисисипи, както и самия щат Тенеси; на север тя почти допира до Илинойс; на юг се врязва дълбоко в памучните полета, Реките Поуел, Клинч, Холстън, Френч Брод, Хайуаси и Малка Тенеси се вливат в нея надолу по планинските склонове; на едно място тя достига реката Охайо при Падука и от там Охайо отправя водите си към Мисисипи. Долината й се напоява от изобилни валежи, в някои области по 84 инча годишно, а нейните притоци текат надолу с поройна бързина. Нивото й спада кръгло от 6,000 фита на 933 фита (при Ноксвил) в разстояние на сто мили.

Конгресът създаде Администрацията на долината на река Тенеси (TVA) в 1933 година с намерението да се обуздае този кипящ Голиат. Като не се смята Франклин Рузвелт, баща на този проект е Джордж Норис от Небраска, който през почти тридесет години се беше посветил на идеята за контролиране наводненията в долна Мисисипи и който логично смяташе, че това трябва да почне от там, отдето е произходът на наводненията, т.е. в по-горните реки, като Охайо и Тенеси. Желаеше се също така да се използуват заводите за азотни и торни материали в Мъсъл Шолс, Алабама, построени през първата световна война, които бяха изоставени и стояха неизползувани.

И тъй, TVA започна своето съществуване на 18 май 1933 година — само няколко месеца след избирането на Рузвелт, и докато страната още се намираше под депресия. Прахосническият, опасен гигант Тенеси щеше да се впрегне в работа. Тичащите води трябва да се накарат „да ходят“, както се изрази един пионер на TVA. Но първоначалното схващане само за контролиране на реката беше далеч надхвърлено, макар че и то само по себе си беше вече голямо предприятие. Великата творческа идея беше развитието на областта; TVA беше в същност първото планово предприятие в Щатите. Законът гласеше: а) максимален контрол над речните води; б) максимално развитие на реката за навигация; в) максимум производство на електрическа енергия, което да не е в противоречие с контрола върху водите и навигацията; г) рационално използуване на междинната земя, т.е. развитие на нови земеделски способи; д) презалесяване и е) икономическо и социално повдигане на населението, живущо в басейна на реката.

Грамадна поръчка!

Но това, все пак, не е всичко. Г-н Рузвелт, в първите си директиви, поиска щото новата администрация да бъде корпорация „облечена в управителна власт, но запазваща своята гъвкавост и инициатива на частно предприятие“. TVA беше оторизирана да придобива имущества, да строи язовири и резервоари, да привежда в действие трансмисионни линии и да продава своята излишна електрическа енергия на клиенти — като на щати, околии и общини се даваше предпочитание и се третираха като облагодетелствувани купувачи.

Да преценим сега при чисто физически граници какво е направила TVA през тия четиринадесет години от своето основаване, при обща стойност на предприятието 750 милиона долара. Без съмнение, това дело е по размер най-голямото в американската история. Споменах по-рано някои внушителни статистики за Гранд Кули. Но язовирите на TVA като цяло са употребили десет пъти повече материал от язовира Боулдър. Сега, в системата на TVA има двадесет и шест грамадни язовира, шестнадесет от които са построени от TVA.

Че TVA спомогна за създаването на атомната бомба, е добре известно на всички; грамадните градски инсталации при Ок Ридж, Тенеси, от които нямаше и помен през 1941 година, а сега представляват една от най-интересните общини в Съединените щати, зависеха, разбира се, от електрическата енергия на TVA. Тъй че съвсем естествено беше да се спрат върху името на Лилиентал, когато бъдещата мирновременна употреба на атомната енергия стана належащ национален въпрос. Първо, той стана председател на комисията за атомна енергия при министерството на външните работи и като такъв, беше изцяло отговорен за изработването на доклада Ачесън — Лилиентал, в началото на 1946 година. Този документ стана крайъгълен камък на американската атомна политика; от него именно излезе препоръката на Барух към Обединените Народи. Няколко месеца по-късно президентът Труман създаде Комисията за Атомната енергия в Съединените щати и направи Лилиентал неин председател. Наистина, в страната няма по-важен пост и г-н Труман не би могъл да направи по-сполучлив избор. Между другото, комисията е изключително овластена да надзирава и направлява атомните проучвания, да дава разрешения за опериране с всички избухливи материали, да регулира употребата на ураний и плутоний в страната, да разпределя атомни материали за медицинска и друга употреба и да контролира „издаването на тайни сведения“.

Много американци са се опорочавали и са се разорявали от парите, като са злоупотребявали с инстинкта за забогатяване. Лилиентал е беден човек, който е трябвало да даде образование на своите две деца, но като че ли не е проявил никакъв интерес към парите като пари. Той е висок, сдържан, мускулест, работлив, срамежлив и откровен. Дълго преди да заеме поста свързан с атомната енергия, той писа, че човечеството има един основен избор: да използува науката за добро или за зло. Човек с дълбоки либерални убеждения, той вярва, че „хората могат да се освободят“, и че „демокрацията е буквално невъзможна без вярата, че при балансиране, доброто далеч ще надделее над лошото в хората“. Друга линия на неговата мисъл е убеждението му, че „истинската революция на нашето време, доминиращият политически факт на поколението, което стои пред нас, е, че хората по целия свят ще желаят за себе си плодовете на технологията, приложена към природните богатства“. „Хората вече не гледат на бедността и мизерията като на нещо неизбежно, нито мислят, че робската работа, болестите, нечистотията, глада, наводненията и физическото изтощение са посещения на дявола или Божие наказание. Ето централния факт, с който утрешното държавничество трябва да се справи“.