Джон Гънтър
Америка без маска (199)

Южна Каролина и нейният Чарлстън

Това е особен случай: Южна Каролина е един от най-бедните американски щати и навярно най-разочароващият. Подобно на своята голяма сестра на север той притежава подчертан секционализъм; главното деление е между „низката провинция“, т.е. бреговата област, и „планинските области“; би могло да се спомене и трета област, — пясъчните хълмове, дето живеят бедняците. Тия сегменти имат, както исторически, така и географически произход. Щатът е бил заселен в 1670 година предварително от англичаните и в течение на половин век новопристигналите не се откъсвали от брега; морето винаги е играло голяма роля за Южна Каролина и години наред проникването във вътрешността е било твърде слабо. Първите колонизатори мислили — доста интересно, наистина, — че населяват не всъщност южния край на Америка, а най-северния край на Западна Индия — и влиянието на Западна Индия и до днес е много силно в Чарлстън. Интересна подробност е, че първите плантатори на Южна Каролина мразели робството. Те били свободни хора, изпълнени с идеализъм и от морално гледище остро не одобрявали робството, въпреки че живели с него.

Жителите на низката равнина и планинците са още в спор. Една от причините са слабите съобщения; никой не може да разбере това нещо, докато не се опита да прекоси сам тази област с влак. До преди половин век град Чарлстън, на брега, господствуваше над всичко; Колумбия обаче беше избран за столица, за да задоволи хинтерланда. Планинците днес образуват нещо като „кръстопътно сдружение“ и се отличават до известна степен със своята индустрия, като например текстилните градове Грийнвил и Спартанбърг, срещу Гастония; Спартанбърг е родното място на Джеймс Ф. Бърнс; „Бинтованите глави“, както наричат фабричните работници, са най-бедните и най-назадничави хора в Америка. В Южна Каролина има 38,931 дома без какъвто и да е клозет.

Чарлстън фактически е бисер; той представлява също един вид мумия, подобно на Саванна. Чух един нелюбезен приятел, който го нарича „Смъртта на Атлантика“ и „съвършен пример на онова, което Югът никога не трябва вече да бъде“. Какъвто ще да бъде, той принадлежи към тази избрана категория американски „забележителности“, които трябва да бъдат видени, подобно на Таос Пуебло и Ниагара. Някога той е бил четвъртият най-голям град в Америка и навярно най-блестящо развратеният; днес много от неговия блясък е изчезнал, въпреки че е още запазил първоначалната си грациозност. Също така, бидейки разположен на тесен остров, между две малки реки, той притежава грамадна местна гордост. По едно време Чарлстън е бил познат под името „столицата на плантаторството“; той обаче е морско пристанище и като такова е бил винаги застрашен от нашествията на чужденците. Търговската фамилия, която днес е начело, произхожда от една група шест сицилиански братя и притежава театри, хотели, автомобилни агенции и др.; има също китайски, гръцки, португалски и еврейски общества; много от големите стари къщи една по една се продават или разпадат. Някои бяха използувани през време на войната от армията и флотата (Чарлстън игра много активна и почетна роля във военната деятелност); някои, напуснати от своите собственици, стоят празни през по-голямата част от годината; някои от последните, оцелели потомци на старото общество главно богати вдовици, които са наследили големи състояния, натрупани от ориз — още се държат. Градът, впрочем, още поддържа значителен интелектуален и обществен живот.

Политиката в Южна Каролина не трябва много да ни интересува. Това е щат с прекрасно „бяло превъзходство“; той е един от малкото щати (Алабама е също такъв), дето човек трябва да притежава някакъв имот, за да има право да гласува. Въпреки това, Южна Каролина притежава интересно избухливо качество. Например, един сенатор, Олин Д. Джонсън, е бил някога фабричен работник, и новият губернатор, Дж. Стром Търмонд, млад военен ветеран, е отличен либерал. Главният политически въпрос днес е въпросът за изборите. Когато Върховният съд в Тексас взе при един случай решение негрите да не бъдат изключвани отчасти от изборите, Южна Каролина заобиколи това решение, като измени своите собствени избирателни закони; извършвайки това, изтъкнат бе на преден план доводът, че изборите са работа изключително на демократическата партия, с която щатът няма нищо общо, и от това следва, че той не е задължен да се намесва с каквото и да е, когато една „частна организация“, като демократическата партия, предпочита да ограничи своето „членство“.

Негърското общество от своя страна е много съзнателно и зряло; затова Южна Каролина е единственият щат, в който всъщност негрите се опитаха да образуват своя собствена политическа партия. Това поразително движение започна в 1944 година. Между членовете на тази прогресивна демократическа партия, както сега се нарича, има и бели; това че тя има значителен успех, бе болезнен удар за традиционализма. Южна Каролина в 1944 година имаше не по-малко от три различни „демократически“ партии — редовната организация, прогресивната и „южните“ демократи, които искаха да се отцепят от Рузвелт и да гласуват за Бърд. Предпоставката на всичко това не може лесно да се прецени, ако не се знае фактът, че дълги години Южна Каролина имаше негърско болшинство.