Джон Гънтър
Америка без маска (179)

Гирлянда от статистики

Неотдавна бе образувана една група, известна като „Комисия за Кентъки“, която включва в състава си около петдесет съюза, обхващайки цялата политическа гама от крайни републиканци до крайни демократи, и обгръщайки също така негърски, университетски, трудови и земеделски групи, при общ брой на членовете 350,000 души.

Някои от фактите, установени от тази комисия, са следните:

Четиридесет и две на сто от фермите на Кентъки не са свързани чрез подобрени пътища, от какъвто и да е вид.

Кентъки е четиридесет и седмият щат по грамотност, само един друг щат (Мисисипи) има повече неграмотни.

Четиридесет и две хиляди ферми в Кентъки нямат, в 1940 г., никакъв вид клозети или някакво уединено място от подобен характер. А 97 на сто от фермите нямат клозет в самата къща.

Неговото население се е намалило с 10 на сто между годините 1940 и 1943, и повече от 25 на сто от родените в щата жители са го напуснали.

Кентъки е четиридесет и шестият щат по смъртността от туберкулоза. А в една област един само лекар обслужва 11,500 души. Сто хиляди жители на Кентъки боледуват от сифилис и има петдесет хиляди случая годишно на трипер.

Тридесет и четири на сто от фермите в Кентъки струват по-малко от 300 долара всяка, само 25 на сто имат електричество, и само 16 на сто имат телефони.

Средният доход на ферма за едно земеделско семейство е бил 12 долара седмично през 1940 година.

И по-подробно по отношение на образованието:

В 1932 година 114,000 деца са били записани в първо отделение, към 1944 година, когато е трябвало да завършат гимназиалното си образование, само 14,000 са били още в училище. Не по-малко от 100,000 е трябвало да изоставят училището предимно поради лошите пътища, поради липса на превозни средства и мизерия.

Тридесет и седем на сто от децата в училищата на Кентъки не са могли да завършат първоначалното си образование.

Средното число дни, в които един ученик в Кентъки ходи на училище, е 129 (срещу 150 за Съединените щати изобщо и срещу 170 дни в Мичиган, например).

В Кентъки 78 на сто от децата в училищна възраст се записват в училище (националният процент е 84, а този на Айдахо 96).

За всеки 1,000 деца между 14 и 17 години, броят на ония, които ходят на училище, е 412 в Кентъки, 679 за страната, 952 в щата Вашингтон.

Идеалното е да завършват всяка година около 8 на сто от децата, записани в училище с 12 годишен курс. Отношението за Кентъки е 2.5 на сто.

Средното число на записаните ученици е 32 за всеки учител в Кентъки, 29 за страната и 17 за Южна Дакота.

Средната учителска заплата е 1,014 долара в Кентъки (срещу 1,599 долара в страната като цяло и 2,697 долара в Ню Йорк).

Дали синьо тревистият щат се покри от срам, когато чу тези статистики и дали се опита след това да се пораздвижи? Съвсем не. Вместо това, обикновените коментари бяха нещо подобно на: „Защо трябва да се грижим да бъдем прогресивни?“ Единствените две важни организации в щата, които впрочем, не се присъединиха към Комисията за Кентъки, са Съюзът на банкерите в Кентъки и Съюзът на Сдружените индустрии.