Джон Гънтър
Америка без маска (17)

Кой и какво управлява Калифорния?

Разглеждайки съвсем повърхностно личностите и средите в Калифорния, ние ще трябва да обхванем и другите съпътствуващи сили, които управляват щата. Аз вече засегнах бегло в миналата глава значението на Лоран, Кенни, Лафам, Бриджес, Джианини, които представляват идеи и вземат позиции от общо значение за щата и съюза. В тази обърканост на американската политическа система, при упадъка на партийността, не остава непроменено само значението на личността. Ние можем да установим независимостта на толкова много гласоподаватели; начина, по който американците всеки за себе си създава своята съдба; котела на тамошния живот, в който се стопяват пришълци от цял свят; тенденцията на някои представители на класата на собствениците да заемат обществени служби; нарастването на трудовите организации като политическа сила и стремежа да се уравновеси политическата свобода със стопанската сигурност на отделния гражданин. Всички тези прояви в американския живот и типично в Калифорния определят (макар и взети без подбор) влиянията в щата.

Относно другите сили със значение в Калифорния, нека вземем на първо място земеделието. Безспорно, това е един голям поминък и стопанска сила в Калифорния. Сдружението на фермерите не е само една грамадна организация: това е цял парламент, включващ жп чиновници, работници от консервената индустрия, корабостроители и т.н. Линията на това сдружение е крайно реакционна. Мнозина смятат, че влиянието й намалява, но до неотдавна сдружението играеше голяма политическа роля в щата, допринасяйки за избора на желания от него кандидат на някоя от партиите. Сдружението пречи да се организират чифликчийските работници, които бяха подготвили без успех голямата земеделска стачка при Салина. Два процента от калифорнийските земевладелци притежават една четвърт от площта и близо една трета от добива по стойност от целия щат. Нищо чудно няма, следователно, че големите земевладелци са тясно свързани по интерес с другите първенци от индустрията, търговията и банките.

Големите компании, специално Стандард Ойл, упражняват влияние по различни начини. В тази рубрика може да се постави и компанията Пасифик Газ & Електрик, като доминираща сила в щатите, големите картелирани магазини, различните циментови, корабостроителни и застрахователни компании, консервените фабрики, банката на Джианини и, разбира се, железопътните компании. Не по-малко значение имат и членовете на търговската и фабрикантската организация. И тя, разбира се, следва твърдо консервативната линия. Търговската камара в Лос Анджелис, която притежава в областта 40% от богатството на Калифорния, държи 42% от гласоподавателите. Като всички търговски камари в Съединените щати, тя е крайно консервативна, освен в статистиките си…

Друг фактор със значение за духа на щата е Американският легион, който има силна организация в Калифорния. Това е едно прикритие на крайните реакционери, които плашат с червения призрак и водят агитация срещу японците.

Нека да разгледаме сега силите на така наречените либерали. На първо място стоят профсъюзите и трудовата организация. Както работническите водачи обвиняват, че фермерите заедно с търговците и фабрикантите управляват щата, така и последните поддържат, че работническата организация води и управлява щата. Аз мисля, че и двете страни грешат. Нито една от тях не управлява Калифорния изключително сама. Но работническите организации положително добиват все по-нарастващо влияние. Американската федерация на труда има около един милион члена. В своите главни линии тя е силно антикомунистическа. Тя сътрудничи със С. И. С, когато имат обща програма, например при отхвърляне предложението № 12, което забраняваше стачките в щата. Американската федерация на труда е най-силна между работниците от строителните предприятия, милосърдните сестри, учителите, чиновниците и готварските работници. С. И. С. черпи своята мощ от работниците в самолетната индустрия и корабоплаването. Тази организация с по-малък членски състав, взима средна позиция между тези, които желаят да смажат комунистите, но не смеят, и тези, които са склонни да кажат: „по-добре оставете ги да вършат каквото си искат“. Политическото бюро на С. И. С. има голямо значение в цяла Калифорния.

Трябва да прибавим, във връзка с трудовото движение, че в Калифорния има дивашки груба традиция на антиработническа крайност и конспиративност. След случая с делото срещу двамата световноизвестни калифорниици Сако и Ванцети, чийто имена блестят в трудовата история на Америка, тук се случиха атентатът във в-к „Лос Анджелис таймс“, последвалите процеси срещу Мак Намарас в 1911 г. и скандалът с невинното затваряне на Муни в Сан Франциско в 1916 г.

Между силите с малко или повече либерално значение трябва да включим и грамадния блок от стари хора, така наречените „почтени граждани“ и пенсионерите настроени радикално.

Други фактори, странно смесени по значение и влияние в политическия живот, са Холивуд (за него ще говорим подробно по-късно), великолепно организираната градска администрация, алкохолната индустрия, (с политическо значение в почти всеки щат) и учителите. От вестниците, „Таймс — Лос Анджелис“ е упорито противоработнически и против Ню-дийл. „Нис Лос Анджелис“ е по-либерален. Другите два вестника в Лос Анджелис принадлежат на Уилям Рандолф Хърст.

Хърст е стар калифорниец и неговият вестник „Екзаминър“ в Сан Франциско е негов любимец, но самият Хърст има малко значение в Калифорния. Нерядко той подкрепя личните кандидатури на свои приятели като Уорън или пък повежда кампания срещу противниците, обвинявайки ги като Червени. През 1946 г. той изпрати циркулярна телеграма до многобройните си вестници в страната да подкрепят републиканските кандидатури през последните дни на изборната борба под лозунга: „Гласувайте срещу комунизма на Ню-дийл! Гласувайте за републиканците, гласувайте за Америка.“ Хърст живее и сега като някакъв сатрап, като владетел от древния свят. Да опишем неговите приключения и намеса в националната политика, това би отнело цяла глава.

Трябва да припомним и значението, което имат федералните чиновнически заплати и федералният кредит — голям фактор в непосредствено следвоенния период. Големите самолетостроителни компании в областта на Лос Анджелис не биха могли да посрещнат своите задължения през време на войната, ако американската армия, т.е. федералното правителство не закупуваше техните самолети и ако заводите не бяха подкрепени чрез федерална помощ, за да се разширят.