Джон Гънтър
Америка без маска (167)

Политиката на пенсилванците

Пенсилвания има може би най-обърканата и гибелна политика от всички щати и е една от най-трудните за администриране област в цялата федерация. Когато попитах кой или какво я управлява, един от отговорите беше: „Никой — тя просто се управлява“; друг отговор беше: „Всеки — като я тегли за носа“; а третият се състоеше от една-единствена дума, просто: — „корупцията!“

Основният елемент на всичко това е, че Пенсилвания е била създадена най-вече от фабриканти: тяхната класа в замяна на това основала своето съществуване върху високите тарифи, и е била ожесточено републиканска. Дълги години „босовете“ са били в състояние да господствуват над всички въпроси, просто посредством бързо отиване при фабрикантите и заплашване, че ще повишат данъците, ако не дадат помощи за дадена изборна кампания. Или, както обикновено е ставало, самите фабриканти са навлизали свободно в политиката и са давали, без да става нужда да им се иска или да бъдат заплашвани, та по тоя начин да се сдобият със собствен контрол. Политическото и индустриално господство е било слято.

Тогава дойде Рузвелт. Той беше бит от Хувър в 1932 година, но спечели Пенсилвания другите три пъти. В 1934 година, Гъффи стана първият сенатор демократ на щата от повече от 50 години. И следната година, Джордж Х. Ърл, близък приятел на Бълит и Дейв Стърн, стана първият губернатор демократ от началото на този век. Това беше революция. Ърл, забележително живописен характер, наложи чрез закони — всред най-ожесточена суматоха — ограничение на детския труд, установяване на четиридесет и четири часова работна седмица за жените, увеличение на случаите на компенсация на работниците, облекчение на безработните и други подобни. Питсбърг за първи път в своята история също гласува за демократите. По-късно режимът на Ърл се сгромоляса под звуците на един голям скандал между подчинените групи, но кметът на Питсбърг днес е Дейвид Л. Лорънс, който беше секретар на републиката под режима на Ърл и който е още председател на демократическата партия.

Магнатите бяха, разбира се, отишли твърде надалеч. До времето на Ърл, големите „влияния“ имаха всичко тъй, както го желаеха; на всичко отгоре, те имаха даже възможност да пишат сами размерите на собствените си данъци. Грамадната, благотворна сила на Рузвелт спечели в Пенсилвания, но тя не продължи, може би единствено поради това, че демократическата организация в щата не може да бъде така силна като републиканската, защото не контролира Филаделфия. В 1946 година дойде неизбежната реакция и издигащите се отново републиканци пометоха почти целия щат, като го изчистиха от демократи.

Парите са още, впрочем, най-големият фактор в политиката на Пенсилвания. Следващият пасаж е от една реч на сенатора Гъффи, произнесена на 8 март 1945 година в Сената:

„Републиканските лидери в Пенсилвания се готвят да купят или откраднат изборите през 1946 година. За тази цел са натрупали един фонд за подкупничество от 875,000 долара, за който не смятат да се отчитат. Този фонд беше разпределен от чиновниците и другите мазни, тлъсти плъхове… като част от фонда беше предназначен за кампанията през 1944 година, но бил задържан за бъдещи цели…

През изборите в 1944 година различните републикански щатни организации съобщиха за разходи на обща сума 2,367,539.12 долара. Тия цифри са може би непълни… споменавам този факт предимно за да припомня на сената и на страната… за мултимилионерите, тлъстите плъхове, които търсят да закупят политическата власт, като пръскат пари за политиката. Само за да изясня този въпрос ще кажа, че може би 1,835,048-те гласа, които събраха за губернатора Дюи… са им стрували по два долара всеки един.

Различните демократически комитети в Пенсилвания изразходваха в 1944 година обща сума от 520,000 долара, към които ще прибавя 92,000 долара, изразходвани от политическата акционна комисия — или общо 612,000 долара… Всичко това беше употребено, за да се постигнат за Рузвелт 1,940,479 гласа, или малко повече от 30 цента на глас. Ако бихме имали повече пари, не зная какво бихме направили с тях, освен да подкупваме гласоподавателите.

Това, което искам да зная, е: защо републиканците се нуждаеха от два долара на избирател, за да изгубят изборите, докато демократическата партия се нуждаеше само от 30 цента на гласоподавател, за да спечели?“

Филаделфийската статистика напечати доклад в 1944 година, че Клинтън Андерсън, понастоящем министър на земеделието, а по онова време член на конгресната комисия за изследване на помощите, имал доказателство, във форма на четири унищожени чека, че непристойните пощенски картички, нападащи покойния Сидни Хилман, били заплатени от лица близки на Пю, в канцеларията на „Патфайндър“. Пю горчиво „отрече и опроверга“ обвинението и отказа категорично да е имал нещо общо с тази афера. Джон У. Оуенс, един от най-безупречните политически репортьори в страната беше отправил преди това в „Балтимор Сън“ обвинението, че Пю — или членове от неговата фамилия — е давал различни суми на такива странни (но може би не толкова странни) различни организации като Лига на свободата, Национална комисия за поддържане на конституционно управление, Републикански страж и Съюза на фермерската независимост, последната от които беше извоювала законите за социална сигурност, детските трудови реформи и подпомагане на земеделците. Г-н Оуенс също установи, че фамилията Пю била подпомогнала изборната кампания на Ландън с повече от 300,000 долара и че нейният принос към фондовете на Уилки (въпреки че Пю се противопоставяше бясно на Уилки във филаделфийското събрание), възлизаше на сумата 113,000 долара, пръснати в десет щата. Ню Джърси получи 16,000 долара, а Мисури 14,000 долара. Върмонт и Южна Дакота трябваше да се задоволят с по 1,000 долара всеки.

Да се обърнем сега към Харисбърг и законодателството. Чух един бивш губернатор да казва спокойно, че бил „80 на сто честен“. Кой ще е най-големият „Лоби“^[1] зависи от това, кой е най-много заплашен. Но пазарлъците между разнообразните специални интереси и законодателите не може да се извършват толкова грубо, както досега. Едно прочуто средство беше „щипещото парламентарно предложение“. То беше заплахата да се впишат законопроекти, насочени против известна група фабриканти или други, които след това биват повиквани да откупят проектирания закон. Други средства бяха обещанията на благоприятно разположени към интересите на някоя специална група законодатели — да станат инициатори на закон против същата група, за да спечелят подкрепата на избиратели, които са против тях. Тогава, няколко дена преди закриването на сесията, когато биваше твърде късно за ново разглеждане, проектозаконът мистериозно се оттегляше и унищожаваше.

Най-сетне, Филаделфия. Тук трябва да се върнем назад към безсмъртния Пенроуз и даже преди него. Брайс пишеше за филаделфийската корупция още преди петдесет години. Пенроуз, крайно хитър и способен човек, е имал „машина“, както в града така и в провинцията, за да може, ако загуби на едно място — да бъде избран на друго.

Вотът на самите общински чиновници, въпреки че е малък, е едно друго важно обстоятелство. Има около 21,000 граждани на служба във Филаделфия — от огняри до надзиратели — които изглежда изпълват всеки инч от кметството, без да го пазят чисто, и една от техните обязаности е не само да гласуват, но да изтръгват гласове от другите. Повишенията в различните категории зависят от кимването с глава отстрана на хората от районната комисия и повечето от секционните водачи, квартални политици и прочее са, разбира се, здраво загнездени в публичната ведомост. В старите времена, както почти във всички големи градове, ужасни санкции са се вземали срещу всеки, който се е отклонявал от „машината“ или я предизвиквал. Санитарното отделение е могло моментално да намери вашия водопровод незадоволителен и да разнебити банята ви пред вашите очи.