Джон Гънтър
Америка без маска (160)

Франк („аз съм законът“) Дж. Хаг, „бос“^[1] на града Джърси от 1917 година и негов кмет в продължение на осем последователни сесии, не е вече напълно „законът“ в Ню Джърси сега, когато залезът на великите господари (босес) изглежда е настъпил. Но дори да е един анахронизъм днес, този сатрап на градските обири още упражнява една „машина“, която в продължение на дълги години беше една от най-успешните в Америка и която още има своето голямо влияние, сила и власт не само в града и околията, но и в държавните работи.

Хаг е толкова застрашителен институт, че е станал безплътен. За него се говори често пъти не като се назовава по име, а просто като „кметството“.

Малко щати имат по-променчива и енергична политика от Ню Джърси. Даже щатските сенатори влизат и излизат от служба като топки при игра. Числото на тия, които през последните години са били на служба е невероятно: те са буквално тринадесет от 1929 година насам. Вземете след това съдиите. Бих могъл да направя тази глава петдесет страница дълга. Това обаче няма да сторя, защото да се проследят и опишат вътрешните отношения между различните членове на съдийското тяло, които са за и против Хаг, (тъй като „кметството“ е контролирало болшинството от съдилищата), е приключение подобно на това да тръгнете из лабиринта на двореца в Хамптън с вързани очи и при това пиян.

Губернаторите само на Ню Джърси се избират за три години. Те могат да бъдат преизбирани само след известен интервал. Законодателното тяло, особено сенатът, се избира посредством стара изборна система, която облагодетелствува земеделските области, и е напълно в ръцете на републиканците. Сега властта на губернатора почива почти изключително върху правото му да назначава на служба. Но всички назначения в съда и, фактически, на всички добри служби в щата, трябва да бъдат потвърдени от сената. Дори да са от една и съща партия, губернаторът и сенаторът са обикновено подозрителни един към друг и, следователно, за да попречи на губернатора да се изплъзне и прокара някое назначение, което не му е угодно, сенатът остава почти непрекъснато в сесия. Фактически той обикновено бодърствува до последните пет минути преди свикването на новия сенат, който го наследява, за да може да възпрепятствува възможността за ad interim назначения от страна на губернатора. Има повече от седемдесет и пет различни държавни места в Ню Джърси, много от които запълващи се едно друго, за които могат да се правят назначения. Тъй че службите са изобилни и за тях се водят остри борби. Някои губернатори бързат да си изработят своя собствена — „машина“ веднага щом бъдат избрани: първо — да си подсигурят задоволителна служба след напускането на поста и второ — да са в добра позиция при кандидатурата си за преизбиране, след изтичането на тригодишния интервал. Обикновено губернаторът упражнява ефикасна власт само в първите две години на службата си. След това никой не му обръща внимание, тъй като всеки се е съсредоточил в маневриране за следващия кандидат.

Цялото това положение е твърде изгодно за хора на един „бос“ като Хаг. Той може да уравновеси почти всекиго срещу всеки друг чрез обещания за услуги, в замяна на поддръжка, без да се споменава, че назначените лица по целия щат са още негови хора, назначени от „неговите“ губернатори. Още повече, че в Ню Джърси има много последователни Хагови републиканци, не само в провинциалните области, но и в градове като Атлантик сити. Хаг има, или е имал, сърдечни връзки с Инок Л. („Нъки“) Джонсън, републиканския шеф там, който влезе във федералния затвор с обвинение по подоходния данък в 1941 година, и с по-малки князчета в други градове.

Най-сетне стигаме до националното равнище. Защо трябваше един човек, велик и спокоен като Рузвелт, който сравнен с Хаг прилича на Партенон пред един курник, да се унижи и принуди до положението да има работа с Хаг? Нека не бъдем наивни. Г-н Хаг е хванал твърдо щатската „машина“ на демократите; той е бил водач на делегации от Ню Джърси в почти всяко народно събрание от 1920 година насам. Г-н Рузвелт беше принуден да има вземане-даване с него, понеже структурата на американската политика налага на всеки Президент необходимостта да бъде политик, а всички хора, които се състезават за голям пост, обичат не само да имат гласове, но и излишък от гласове, дори когато те не са необходими. В същност Франклин Рузвелт не можеше да изкара сполучливо няколко избирателни кампании в Ню Джърси без подкрепата на Хаг. В 1932 година например той спечели само с 30,000 гласа. Мнозинството на Хаг в околията Хъдсън надминаваше 117,000. За разнообразните шикании, които придружаваха кандидатурата на Едисон (след като Фр. Рузвелт „обиколи целия щат по телефона“) и за някои излишно тъмни и блудкави неща във федералното покровителство не можем да говорим тук поради липса на място. Необикновен факт е това, че самият Хаг беше някога човек на Ал Смит, отчаян противник на Рузвелт. Той пристигна на събранието в 1932 година, декларирайки, че ако бъде кандидатиран, Рузвелт „не ще спечели в нито един щат на изток от Мисисипи, и в твърде малко щати на запад“.

Начинът, по който Хаг си играе на политика, е възприет от много американци с известна морална летаргия. Когато той започна да си играе с гражданските свободи, това предизвика по-остри протести. Преди няколко години, като последица от една отмъстителна кампания за изгонването на Съюза за Индустриалните синдикати (CIO) от Ню Джърси, кметството между другото прокара една наредба, с която се забраняваха публичните митинги без предварително полицейско разрешение. По-късно това беше обявено за противоконституционно от Върховния съд, но не преди да се стигне до викове за грабване на оръжието. Но по-чуден от най-чудните развития на нещата е фактът, че години по-късно CIO трябваше да влезе наново в щата, но със съвсем различна роля: като разпален поддръжник на Хаг и на неговата „машина“. Разбира се това стана, за да се подкрепи преизбирането на Рузвелт.

Заплатата на Хаг като кмет на града Ню Джърси, единственият обществен пост, който той заема, е 8,000 долара годишно. Въпреки това, неговото състояние се изчислява от авторитет като проф. Маккън от Дармот, автор на книгата The Boss, на четири милиона долара. Хаг живее в скъп собствен дом с много апартаменти в града Джърси. Неговата лятна вила на брега на Дийл, според землячната оценка, струва 125,120.50 долара в брой. На няколко пъти е имал търкания с властите по повод подоходния данък. В 1929 година беше глобен с 60,000 долара за данъчни нарушения. Бивал е разпитван при различни случаи за източниците на своите приходи и веднъж, когато е бил обвинен, че приемал финансова помощ от издателите на книги, той отговорил: „Всичко това е мръсна лъжа. Трябва да съм луд да вземам такива пари. Дявол да го вземе, ако исках да бъда нечестен, аз бих могъл да имам вземане-даване с големите компании, на които сам аз повиших облагането с данък.“ Собствените обяснения на Хаг за неговото богатство са, че добре осведомени приятели му подшушвали сведения от борсата.

Да направим рекапитулация: самият Хаг е важен не поради своите качества или липса на такива, но като тип. Той е по-скоро крайният продукт на една обществена система, отколкото самостоятелно действуващо лице. Но системата, която той представлява, е оскърбление за демократическата партия, за американската политическа система, за паметта на Рузвелт, за президента Труман, за демократическата национална комисия и за цивилизацията на Съединените щати.