Джон Гънтър
Америка без маска (153)

„Малък, стар Ню Йорк“

В тази книга авторът трябва да се промъква повече от всякъде другаде между Сцила и Харибда, между това да каже твърде много или твърде малко. Как бихме могли да говорим за Статуята на свободата, без това извъртване и усукване да изглежда смешно повече от необходимото? Но как можем да изпуснем Бруклин Бридж и при все това да дадем справедлива и ясна картина? Човек трябва или да си направи труда да спомене нещо, за което всеки всичко знае, или иначе рискува да изпусне нещо, за което всеки би мислил, че е трябвало да бъде включено.

Според преброяването през 1940 година, населението на град Ню Йорк, в самите му граници, възлизаше на 7,454,995 жители; според преброяването в началото на 1947 година, то възлизаше на 7,768,000 жители. От седемдесет и петте националности в света, той има по-голямо население от около четиридесет и една от тях. До около 1970 година, според пресмятанията, неговото население ще нарасне на 8,500,000; след 1980 година се очаква то да почне да намалява наред с това в останалата страна. Тия цифри се отнасят само до населението в границите на града. Според данните от 1940 година, нюйоркската „метрополитанска област“ в същност наброяваше 11,690,520 жители. Една оценка днес установява, че в радиус от тридесет и пет мили живеят 12,500,000 души, което във всички случаи представлява най-голямото, познато в света, градско съсредоточаване.

Да се обърнем сега към расовото смешение. Най-добрата забележка, която съм чувал по този повод, е от Брайс, че Ню Йорк „е един европейски град, но не на някоя определена държава“. Той можеше разбира се да каже: „но на много държави“. Подробностите са добре известни. Например в Ню Йорк се издават двеста вестника не на английски. Повече от два милиона нюйоркчани са от чужд произход; повече от два и половина милиона други са от родители чужденци или смесица с чужденци. От чужденците най-голяма група съставляват италианците (повече от 400,000), последвани непосредствено от руснаците (395,000), от германците (225,000), Ейре (160,000) и поляците (195,000). Жителите с произход от смесени родители следват почти същия ред. Има 26,884 родени чехи, 28,593 гърци и 12,000 китайци. В Ню Йорк има представители на най-малко седемдесет националности — от българи до йеменци. Извън всички тия национални категории са евреите, от които в града живеят около два милиона; Ню Йорк е, както всеки знае, подавляващо първият еврейски град в света.

В Ню Йорк има разбира се също така и религиозно смешение. Градът е много силно римокатолически, епископален, както и израилтянски. Той е седалището на реформаторската протестантска Холандска църква и има една доста влиятелна група от сектата Християнски учени. Най-доброто указание за значението на религията в Ню Йорк е нейното реално имущество. Поразходете се надолу до Петото авеню. Във всеки блок след патрицианския има черкви принадлежащи на най-разнообразни християнски секти, върху най-ценните места в града. Или помислете си за коледните покупки като пример за влиянието на религията в друг един светски сектор.

Една от гордите хвалби на Ню Йорк е, че поради многобройните чуждестранни малцинства там може да се намери какъвто и да е предмет, познат в света. Можете да купите всичко, от подправките на Малабар до най-първите издания на Шекспир. Една будка на Седмото авеню продава около сто различни видове ножчета за бръснене.