Джон Гънтър
Америка без маска (140)

Защо книгите са забранени

Има няколко цензури в Бостън. Най-прочутите са тези на Новоанглийски страж и Дружество на защитата. Но цензурата върху книгите е по-строга в Бостън, отколкото другаде в Америка, поради друга, по-голяма и много очевидна причина, а именно, че това е област, в която католиците и пуританите са постигнали съгласие да имат еднакви възгледи. Само много рядко, почти никога, се вземат мерки срещу една книга от официалните власти. Вместо това, някое частно лице или организация завежда процес. Страж и Защита са взели мерки срещу четири книги напоследък: Вечната Амбър, История на римските гривни, Странният плод и книгата на Колдуел, Трагична земя. През декември 1944 г. един околийски съдия отказа да подкрепи опита за забрана на последната книга. За пръв път се случваше един съд в Масачузетс да откаже да подкрепи Страж и Защита от времето, когато книгата на Уолт Уитман „Лист от трева“ беше запретена в 1881 година. Но в 1945 година Върховният Административен съд подкрепи спирането на Странният плод и в момента, когато пиша тази книга, за Вечната Амбър все още се води дело.

Попитах защо, щом като Бостън е толкова пуритански по отношение на книгите, се разрешават комичните представления (бурлески), които са забранени дори и в такъв обширен модерен Вавилон, какъвто е Ню Йорк. Причините, които ми изтъкнаха, бяха: Една невинна душа може да бъде покварена чрез една безразсъдно избрана книга, но всеки, който отива да гледа бурлески, знае за какво отива и опасността от накърняване на обществения и личен морал не е толкова голяма.

Към края на 1946 година общинският цензор заповяда възклицанието „О, Боже!“ да бъде изхвърлено от известната драма „Life with Father“, след като беше играна много месеци в Бостън. Беше предложено да го замести възклицанието „О, глупости!“