Джон Гънтър
Америка без маска (107)

Животът на Форд, това е най-великата история на Америка. Всеки журналист би разбрал какво искам да кажа с това. Това не е най-важната история. Такава е вероятно TVA или външната политика. Историята за живота на Форд е „най-великата“ по простата причина, че никога не е била написана. Една библиография за неговия живот би изпълнила цяла библиотека и все пак много неща за стария човек не се знаят; а много от това, което се знае, по различни причини не може свободно да се разкаже. Все още е крайно трудно да се добере човек до факти относно Форд; митът около него е ограничен и трима различни хора, за които се предполага, че са добре осведомени, ще ви дадат три различни версии за едно и също обстоятелство или епизод.

Хенри Форд е много стар човек, сега почти 84 годишен^[1] и е все още най-богатият човек в света, като изключим Низам от Хидерабад. Директор на компанията днес е Форд II, неговият 30 годишен правнук. Между този кратък промеждутък от единия до другия Форд, се ражда една цяла ера, векът на автомобила, ерата, както на масовото производство, така и на прецизното производство, това е светът на колела. Как биха изглеждали САЩ днес, ако Форд не бе никога живял? Може би друг на негово място би се издигнал в същото поле с, грубо казано, същите постижения. Може би. Много е възможно. Все пак, особената характеристика на личността на Форд, както и неговото дело, неговият особен дух, са сложили върху този континент отпечатък, който никога не ще бъде заличен.

В 1914 г. две зародишни исторически събития се случват. Едното е избухването на първата световна война. Другото е съобщението, че Форд смята да заплаща 5 долара на ден минимална надница — за което естествено всички от производителната, търговска, финансова и собственическа класа го нарекоха луд или чудовище. Не съм сигурен кое от тези две събития, в края на краищата, ще се запомни като такова с по-голямо значение.

Заводите на Форд са все още единствени по рода си, все още различни от всичко друго. Форд по нищо не прилича на друго индустриално предприятие в света. То е било или е своего рода правителство — и е много по-мощно от всички други правителства. Преди войната годишният бюджет на Бразилската република е бил около 160,000,000 долара. Бюджетът на Форд по същото време е три пъти по-голям. Общата стойност на внесените стоки в предвоенна Югославия достига около 580,000,000 долара. Също такава е и на Форд. Швейцария изразходва нормално около 270,000 долара дневно за издръжката си. Форд е харчил и продължава да харчи около 1,000,000 долара дневно само по ведомост (за заплати). От своето основаване до сега, компанията е имала бруто доход около 11 милиарда долара.

Едно явление, което при един откъслечен анализ трябва да се вземе предвид и което прави Форд единствен по рода си, е, че никой извън рода на Форд не притежава акции. Затова и компанията може да си позволи да има загуби, както и това стана в продължение на много години. Затова и почти всички негови конкуренти страдат от нерви, защото никой не може да предскаже какви са намеренията на Форд. Ако той внезапно намали цената на колите си, както се случи без предупреждение в 1947, останалите индустрии излъчват смущения, защото докато Форд може да направи това, те може би не са в състояние да го сторят — или по-скоро даже и да са, те нямат желание да го направят. За Форд не съществуват акционери вън от семейството, които той трябва да задоволява, няма банкови интереси да примирява, няма да държи директорства в ред, няма събрания на разни директори в Ню Йорк и над всичко, не е длъжен да плаща дивиденти извън своето семейство. Ако искаше, Форд може да си позволи да раздава още утре автомобили срещу нищо или даже да плаща на хората някакви премии, за да ги купуват; това, което може да се случи — е, че семейното богатство на Форд, което сигурно се изчислява на 800,000,000 долара, даже повече, ще се раздели. Докато Дженеръл Мотърс и Крайслер, а и други големи компании имат акционери, на които трябва да се дават дивиденти, Форд даже и не публикува баланса си. Той не е длъжен да прави това, освен в известни щати като Масачузетс, който изисква една ограничена декларация, тъй като там никой не търгува с ценните книжа на Форд. Никой и представа няма какви са семейните дивиденти на Форд.

Форд е наистина един много стар човек, един различен „от другите бик“, както чух да се говори. Той е последният от театралните, необуздани американски индустриалци. За близо едно поколение той върти една милиардно доларна търговия съвсем сам. Като самотен вълк между вълци, той никога не се е присъединил към Сдружението на производителите на автомобили. Обаче всеки от хилядите патенти на Форд е достъпен свободно за всеки по света, ако го желае.

Бащата на Форд е бил ирландски емигрант; майка му е от Пенсилвания, по произход холандка. Форд, като всяко амер. момче, напредва не толкова, като се придържа към една служба, а като напуска една след друга много служби. Почти за една нощ той става — от неизвестен механик — най-прочутият човек в света. Спомня ли си някой цикъла от шеги на Форд, когато колата модел Т завладя за пръв път шосетата?

Форд съди чикагския Трибюн за 1,000,000 долара, за това, че го нарекли „анархист“, и трябвало да заплати 6 цента вреди и загуби след един сложен процес; един епизод в процеса бе, че, подмамен при един кръстосан разпит от ловките адвокати, наети от в-к Трибюн, той не могъл да каже кой е Бенедикт Арнолд. Форд организира Миролюбивата Корабна експедиция, чрез която се надяваше да предотврати първата световна война. Косвено, посредством в-к Индипендънт, той провежда дълготрайна кампания срещу евреите; едва в 1927 г. той се отказва публично от него, когато репутацията му като антисемит почва да вреди зле на търговията му. Той се кандидатира за Сената като демократ в 1918 г. и с малко надмощие бива бит от Труман Нюбери; Уол Стрийт и банкерите се опитват да го повалят, да го унищожат и за десетки години Форд мрази тези хора, мрази ги повече от всичко на света. Когато САО се опитва да организира заводите, Форд слага в пликовете заедно със заплатата предупреждения към всеки работник, че профсъюзът е подобен на Уол Стрийт, или както той се изразява, това са „двата края на едно и също въже“, само че по-лошият; той отдавна вече се е разбрал с работничеството, но омразата му към отсъствуващия капитал и финансовия свят от Изтока е все още непримирима.

Форд Моторс Къмпани се учредява през юни 1903 г. с основен капитал хиляда дяла от по 150 долара всеки, от които само Форд държи 255 дяла. Братята Додж имат сто, Джеймс Кузенс, чиято кариера е тясно свързана с тази на Форд за много години, взема 25.

В 1920 г. Форд натрупва един излишък от повече от 200,000,000 долара. През 1937 г. излишъкът по баланс е повече от 600,000,000 долара. Империята на Форд продължава да расте и нейното богатство взето в реалност е неизчислимо. На всички е известно, че Форд е имал и има дружества във Великобритания, Канада, Германия и Япония, големи каменовъглени предприятия, за да има винаги достъп до собствени въглища, параходни линии и каучукови плантации в Бразилия. Целият актив на компанията, като се пресмята според Ню Йорк Таймс, възлиза на около 1,021,325,159 долара в 1945 г.

Някои необикновени внушения за млади хора, които се учат, за да станат администратори, и които може да се интересуват от някои от търговските навици на хората: Той мрази писмената работа, почти никога не пише писма, много рядко издава заповед и никога не спазва срещи, освен когато е разположен за това.

Недоуменията се увеличават, като напуснем полето на чистата търговия. Форд има антисемитско минало; въпреки това, един от сътрудниците, които той най-много адмирира, е архитектът евреин, който е построил повечето от неговите фабрики — Алберт Кан, един от най-известните индустриални архитекти в света. Обвинявали са го, че е против Русия; въпреки това Форд беше първият американски индустриалец от значение, който търгуваше със Съветския Съюз. Той докара руски инженери в Детройт на големи групи, научи ги на масово производство и ги изпрати обратно, за да основат Фордовите заводи в Нижни Новгород, които сега се наричат Горки. Теорията на Форд беше, че всяко нещо, което би подпомогнало Русия да се стабилизира, е добро; той обичаше да казва: „Никога не е вредно да поставиш някого на работа отново“. Един от резултатите беше, че той сключи сделки на стойност около 350,000,000 долара с Русия — преди останалите американски и други индустриалци да се събудят.

Обвиняван е, че е против негрите, но той винаги е настоявал да има значително число негри на работа в неговите заводи — от около 1914 г. насам. Едно обвинение, малко своеобразно, може да бъде поддържано против него — че той е против равноправието на жените. До преди втората световна война, поне съвсем малко жени бяха заангажирани на работа от Форд.

Сега нека се обърнем към други и по-сериозни въпроси. Наскоро след обявяване на войната, Форд каза: „Няма никаква правда в каузата на двата лагера. И двете страни се вдъхновяват от същия зъл подтик, който е алчността“. Той започна да назначава хората безразборно. Фриц Скуун беше назначен от Форд скоро след като пристигна от Германия и беше организационен водач в Детройт. Но няма признаци, че Форд е знаел за неговите нередни действия. Полковник Линдберг беше близък приятел и доверен човек в заводите Уилоу Рун с години. Форд имаше голяма наклонност да прибира всеки изпаднал в затруднения, независимо от репутацията му. Напр. той веднага назначи един офицер от армията, който поради несериозно отнасяне към работата, беше принуден да си подаде оставката. Адмирал Кимел и генерал Шорт — които спадат в съвсем различна категория, разбира се намериха работа при Форд след Пърл Харбър.

Добре известно е също и фанатичното, вродено пуританство на Форд. Веднаж той заплаши (но не изпълни заплахата си), че никога няма да построи нито една кола, ако се отмени забраната на алкохола. Не е ли много чудно, ако този пуритански импулс се свърже с неговата обич към атлетите. Все пак човек би се учудил, че мнозина с действително превъзходна физика са били ангажирани на работа, макар че моралните им качества съвсем не са били пуритански.

Разбира се Форд, в своята специалност, е един човек с безспорна гениалност и като много други гении е наклонен да излиза извън релсите, когато навлезе в друго поле. В основата си той е един хитър, но изглеждащ прост, селянин, с несъразмерно развит усет за механик. „Г-н Форд прочита всяка машина по начина, по който един библиофил прочита едно първо издание“, — ми каза един от неговите хора. Кнутсе мисли, че неговата най-голяма, отделна, отличителна черта е грамадната му способност да се концентрира; други говорят за превъзходна интуиция. Чул съм сериозно да се поддържа, че ако половин дузина перборатори бъдат поставени на една маса, еднакви на вид, но петте редовни, а единият повреден, Форд можел само като ги види да каже кой е повреденият. Също чух, че като върви по улицата и стигне до някоя тухлена стена, той можел да изчисли веднага с едно приближение от едно до две на сто колко тухли има стената.