Борис Старлинг
Месията (98)

98

Неделя, 20 декември 1998

Чертежът пред Томас Феъруедър беше целият в червени линии. Неговите червени линии.

Архитектурното бюро, за което работеше, проектираше кинокомплекс в Риад и Томас ръководеше дизайнерския екип. Беше дал на един от младоците в офиса да изготви чертежите, колкото да трупа опит, и сега трябваше да поправя всичко у дома. Затова и червените линии.

Зад него компютъра подготвяше триизмерния модел на комплекса. До няколко часа ще е готово.

Томас погледна часовника на стената. Още петнайсет минути до полунощ. Малко студено кафе се разплиска, когато взе чашата и отиде до прозореца, където се загледа към улиците на Хампстед.

В град, съставен от села, Хампстед най-вярно беше запазил духа си. Всичко в него беше различно от останалия Лондон. Малките триъгълници трева на кръстовищата напомняха по-скоро за полянки, отколкото за градски улици. Меките гънки на хълмовете, по които се виеха улиците, направо отричаха градското планиране. Даже и уличните знаци се отличаваха — бели букви върху черни табели, а не обратното.

Лека мъгла обгръщаше лепкаво стъклените фенери на викторианските улични лампи. Още нещо за Хампстед — тук е от малкото места в Лондон, където е най-хубаво в студено и мрачно време. Яркото слънце е хубаво за отворени пространства, но уличките на Хампстед лъкатушат нагъсто между тъмни къщи и ниски дървета. Интимност или клаустрофобия, няма значение как ще го наречем, но Хампстед е най-прекрасен, когато човешки дъх се носи във въздуха и от листата на дърветата се стичат дъждовни капки.

Томас подскочи от стържещия звук на външния звънец.

Той се дотътри бос до вратата и погледна през шпионката. Беше полицай с разтеглено от лещата лице. Томас отвори вратата, но не свали веригата.

— Господин Феъруедър?

— Да.

— Само идвам да проверя дали сте добре.

— Добре? А защо да не съм?

— Не ви ли е посещавал преди няколко седмици главен инспектор Меткалф? Във връзка с убиеца на апостоли?

— Ъ? А, да. Сетих се. Дойде един следобед. Забави ме за една среща.

— Не ви ли каза, че сте в опасност?

— Каза, че имало някакъв луд, който обикалял и се мислел за Исус, но че е по-вероятно да спечеля от лотарията, отколкото да бъда убит от него.

— Добре. Все пак ние проверяваме всички, които господин Меткалф посети, за да се убедим, че взимат необходимите предпазни мерки. Ще имате ли нещо против да хвърля бърз поглед на дома ви? Съжалявам, че ви безпокоя в такъв късен час, но нали знаете… по-добре сигурност, отколкото съжаления.

— Как бих могъл да имам нещо против, полицай. Моля. — Феъруедър откачи веригата и отвори вратата. — Заповядайте.

Полицаят влезе в къщата. Носеше голям спортен сак на рамо.

— Посред нощ? — посочи го Томас.

— Да. Смяната ми свършва след няколко часа, после ще ходя при приятелката си. Тук си нося чистите дрехи да се преоблека. Да мириша на чистичко.

Томас се засмя.

— Да ви разведа ли по стаите?

— Ако обичате.

Томас му показа долния етаж. Полицаят проучи всички ключалки и брави на вратите и прозорците, но без да пипне нито една.

Спряха в кухнята, където полицаят сложи сака си на пода и бръкна в него.

— Има и втори етаж — каза Томас. — Но трябва да внимаваме да не събудим…

Болка, остра и пронизваща, от удар в черепа зад ухото, после несвяст.