Борис Старлинг
Месията (90)

90

Понеделник, 30 ноември 1998

Предчувствието за телефонен звън е може би най-ефективното средство против сън в историята на човечеството.

Ред лежа два часа с отворени очи, преди окончателно да се откаже от борбата с безсънието. Умората беше налегнала всяка частица от тялото му, с изключение на ума. В два часа посред нощ стана от леглото, отиде в кухнята и включи чайника.

Какво мога да направя?

Да отида някъде.

Но къде? Кое е най-вероятното място?

Жълтият покрив на Билингсгейт изникна в съзнанието му.

Там бяха започнали обиколките, защото изглеждаше най-логичното място за начало. И ако наистина беше най-логичното място за начало, вероятно е и най-логичното място за край.

В Билингсгейт бяха открили четирима на име Андрю, а на останалите места най-много по двама накуп. Значи Билингсгейт.

Ред се върна в спалнята и си навлече дрехите, с които беше вчера.

Вчера.

Дните всъщност са откъслеци време, разделени от съня, а не от цикъла на деня и нощта. И когато не спиш, дните просто стават по-дълги.

Той провери мобифона си на колана и бързо изгълта чаша кафе. Течността му попари езика.

Воксхолът се движеше като призрак из пустите улици. Ред пусна радиото. Търсачът на каналите се разходи по бледозелената скала — от „Кепитал“ на Радио 1 до „Върджин“ и обратно.

Диджеят на „Кепитал“ обяви парче на Джоан Осбърн, което Ред разпозна. Той започна да си тананика думите, без дори да осъзнава, че ги знае. Вслуша се в това, което пееше, и се учуди защо до този момент не ги беше забелязвал.

Ако Господ имаше лице,

как ли щеше да изглежда то?

И щеше ли да ти се иска да го видиш?

Ако да го видиш значи да повярваш

в неща като рая и Исус, и светиите, и всички пророци?

Гласът му се изви заедно с нейния.

Ами ако Господ е като един от нас?

Същият глупак с досаден глас,

непознат във рейса в пиков час,

който бърза да се прибере самин

горе в небосвода тъмносин.

Няма кой дори да му звъни —

папата освен от Рим.

Диджеят, явно склонен към възбудени суперлативи, подхвана приказка много преди края на парчето. Ядосан от идиотизма му, Ред изключи радиото и до Билингсгейт остана само с компанията на ужасното усещане за поличба.