Борис Старлинг
Месията (88)

88

Кейт изчака Ред да излезе от стаята, преди да проговори.

— Джез — каза тя несигурно.

Той я погледна от бюрото си. Вдигна вежди, но не каза нищо и с това не й помогна.

— Наистина много съжалявам за онази вечер — продължи тя. — Не бях на себе си. Не трябваше да казвам това, което казах. Беше… ученическо, струва ми се. Ученическо и глупаво.

Джез сви рамене.

— Всичко е наред. Ти беше пияна. Аз бях пиян. Нека просто го забравим.

— Не е толкова лесно, Джез. Ти ме заблуди, знаеш го.

— Имаш гадже, Кейт. Не мислех, че говориш сериозно.

— Е, сега знаеш. И ще ми кажеш ли защо когато опре ножът в кокала, губиш интерес?

— Казах ти. Казах ти още в кръчмата.

— Не, в кръчмата бръщолевеше глупости.

— Няма да споря с теб. Знаеш, че те намирам за прекрасна, но не мисля, че ще бъде честно спрямо…

— Това каза и в…

— И го мисля. Дори и да не вярваш. Виж, ти си каза твоето и аз моето. Приятели ли сме?

— Джез, не сме говорили още…

Внезапно млъкна, когато Ред влезе пак в стаята.

— Приятели? — повтори Джез.

Ред погледна лукаво първо към него и после към Кейт. Кейт въздъхна. Знаеше, че няма да успее да измъкне нищо от Джез, не и когато е решил да се затвори в черупката си.

— Да. Добре. Приятели.