Борис Старлинг
Месията (82)

82

Понеделник, 29 юни 1998

Сребърния език дръпна силно въжето, което свързваше двете греди под прав ъгъл. То не мръдна нито сантиметър. Добре.

Питър Симпсън го гледаше, очите му като палачинки — кръгли и бели, опулени над лентата лейкопласт през устата му. Питър вероятно знаеше, че Сребърния език ще го убие. Още от самото начало не криеше лицето си — всяка вечер, когато се връщаше от работа, и всяка сутрин, когато излизаше. Два пъти дневно в продължение на цяла седмица.

Никой, който беше виждал това лице, истинската му самоличност, не беше оживял. Ако видиш това лице дори веднъж, вече знаеш, че ще умреш. Ако Сребърния език имаше намерение да го пусне, нямаше да му показва лицето си. Но тъй като му го показа, значи няма намерение да го пусне. Не и жив.

Може би тази седмица, през която беше завързан, бе пречупила желанието му да се бори. Цяла седмица, прекарана опънат върху леглото в дома на Сребърния език, в дома на свещения. На ръцете си имаше белезници, а на глезените железа. Веригите бяха гумирани, за да не може Питър да даде знак на съседите или на който и да било с дрънченето им.

Седмица затвор, седмица тишина. Сребърния език не беше продумал нито думичка, след като го накара да напише бележката, в която се казваше, че е заминал. После пъхна етера под носа му.

Питър го пусна вътре, разбира се. Всички го пускаха. Претекстът, който използваше, вършеше работа навсякъде, както и би трябвало. В края на краищата това си беше истината.

На Сребърния език му се искаше да би имало и по-лесен начин да го направи. Да държи Питър като пленник у дома си беше далеч не най-идеалният вариант. Но така бяха разпределени датите. Така е било писано.

Не беше съвсем зле. Ако извади късмет, ще успее да се справи с половината, преди някой да разнищи нещата. А дори и тогава, дори ако разнищят, пак няма да го хванат. Волята Божия беше да не го хващат.

Сега вече бяха пак в апартамента на Питър в Холоуей под покрова на нощта и с гумите, опънати по прозорците и входната врата.

Ако той беше на мястото на Питър и лежеше вързан и със запушена уста, докато някой му приготвя кръста, щеше да направи всичко възможно да се опита да се измъкне. Мъчениците не бива само да си лежат и да умират. Трябва да напуснат света в блясък и слава. Нали затова са мъченици.

Онзи старец Кънингам се беше опитал. Беше го изненадал, като хвърли нощницата си към него и изтърча вън от стаята. Беше си добър опит за бягство. Все нещо, за разлика от бездействието на това мекотело лайно. Почти съжаляваше, че му се наложи да убие Кънингам.

Такава беше Божията воля. Господ му ги беше избрал и дори някои от тях да не заслужаваха колкото другите, все едно. Нали в това е работата? Обикновени хора, превърнати в забележителни личности чрез самия акт на мъчение. Апостолите на първия Месия също са били обикновени хора. Само Христовото призоваване ги е променило.

Точно както сега той променя своите избраници. Промяната. От човек към мъченик.

Сребърния език стана от пода, където лежеше кръстът, и проговори за първи път:

— А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. Но той се отрече пред всички, като каза: не зная що говориш. А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, които бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

Сребърния език коленичи и приближи лицето си до лицето на Питър. Лепилото на лейкопласта върху устата му миришеше на развалена риба.

— Познаваш ли Исус?

Никаква реакция. Питър беше прехвърлил обичайната уплаха и се намираше в някакво хиперпространство, където страхът нямаше истински смисъл, защото всичко е страх и всичко винаги ще бъде страх.

— Отговори ми. Кимни с глава, ако Го познаваш. Поклати я, ако отговорът е не. И дори не си помисляй да ме лъжеш, защото веднага ще разбера. Сега да опитаме пак. Познаваш ли Исус?

Питър бавно завъртя глава първо наляво, после надясно.

— Това не ли беше?

Кимване.

— Да, това е не, или не това е да?

Объркване се примеси към ужаса в очите на Питър.

Сребърния език се изсмя.

— О, разбира се. На този въпрос не можеш да отговориш. Устата ти е запушена. Съжалявам. Не биваше да ти задавам такъв двойствен въпрос. Добре, да започнем отначало. И постарай се да кимаш и клатиш глава ясно. Познаваш ли Исус?

Поклащане.

— Познаваш ли Исус?

Поклащане.

— Познаваш ли Исус?

Поклащане.

— И спомни си Петър думата, казана му от Исуса: преди петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

Вече се беше отрекъл три пъти. Сега Сребърния език започна да действа по-бързо.

Изтегли Питър по пода върху кръста на земята. Побутна го встрани и му свали с ключа белезниците.

Разпери му ръцете в двете посоки, докато той се опитваше да размърда мускулите си, схванати през тази седмица обездвижване.

Привърза едната китка за кръста, а другата беше настъпил. Привърза и нея.

Махна железата от краката. Кръстоса ги. Привърза глезените за кръста.

Точките на завързване на краката и ръцете му образуваха триъгълник. Питър трябваше да бъде завързан, иначе плътта му щеше да се разкъса от тежестта на тялото.

Подхвана кръста откъм краката на Питър и го вдигна.

И мъжът, и кръстът бяха тежки, но Сребърния език беше силен.

Подпря го на стената.

Кръвта нахлу в главата на Питър и лицето му почервеня. В очите му бликнаха сълзи.

— И като излезе вън, плака горко.

Сребърния език отиде до масата, взе чук и тупна леко дланта си с него.

След това взе пироните. Бяха три, всеки дълъг по петнайсет сантиметра.

Забеляза как Питър започва да диша спазматично и отлепи лейкопласта от устата му точно навреме. Питър извъртя глава встрани и повръщнята се излиска по бузата му и изклокочи на пода. Когато спазмите спряха, Сребърния език отново сложи лепенката на устата му.

— Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

Допря върха на първия пирон до дланта на дясната му ръка.

Питър погледна и веднага отвърна очи в безсилен ужас.

Четири бързи удара на чука, за да пробие кожата, костта, дървото и да излезе от другата страна. Пръстите на Питър се вкопчиха в пирона, сухожилията над дланта му изпъкнаха като струни на цигулка.

Още четири удара върху лявата длан. Шест бяха нужни, за да пробие кръстосаните глезени.

Кръвта течеше на пода. Сребърния език също беше оцапан. Няма значение. Лесно се изпира. Полицията може да си търси за окървавени дрехи колкото си иска, защото никога няма да ги намери. Ако ще дори да ги развее пред носа им, те пак няма да ги познаят. Толкова е умен, а те са толкова глупави.

А и той е Месията.

Върна се до масата, остави чука и взе хирургическото ножче.

Клекна до Питър. Махна лепенката от устата му и вкара ножа вътре; две завъртания в общо безпогрешно движение. Резна под езика и от двете страни догоре.

— Писукай си колкото искаш, момче, защото вече не можеш да говориш. Не можеш да говориш и не можеш да ядеш. Освен заедно с мен.