Борис Старлинг
Месията (75)

75

Фактът, че Саймън Баркър беше белязан със смърт от Сребърния език, беше последната гавра в колоритния му живот. Баркър си беше осигурил толкова много врагове през последните двайсет и пет години в Камарата на общините, че само Кенеди и някои филмови герои можеха да му съперничат с повече варианти за потенциални убийци. Даваше обидни определения за всяка социална група, която човек може да си представи. Отнасяше се към хомосексуалистите като към „дяволски изчадия“; самотните майки за него бяха „безотговорни курви“; ИРА — „блатистомозъчни компири“ или пък „бирена паплач“; жените в парламента — „шменти-капели“ или „ялови в главата“; палестинците — „пешкирените глави“; африканците — „зайчета от джунглата“. Пубертетски, плоски и обидни епитети от мъж, който веднъж беше казал за себе си полу на шега: „Пред мене Чингис хан е пале“.

Съответно единната европейска валута според Саймън Баркър щеше да е най-сигурният начин да се унищожи Кралството — икономически и политически; полицията трябваше да има буквално неограничени права за арести и обиски, задължителните присъди бяха справедливи и правилни и имиграцията трябваше да се прекрати на момента. И тъй като не се блазнеше от високите постове, изразяваше позициите си надълго и нашироко, със самочувствието, че е част от едно от най-големите консервативни мнозинства в страната. Саймън Баркър имаше толкова часове ефирно време, колкото повечето от министрите само можеха да сънуват.

А сега беше мъртъв. Разрязан на две.

Катерин Плейс е тиха, елегантна пресечка на път към Бъкингамския дворец. Черните улични лампи я датират от Викторианската епоха и малкото офиси на фирми съобщават за присъствието си с медни плочи. Катерин Плейс е почти по средата между Камарата на общините на изток и очертанията на Кенсингтън и Челси на запад.

Саймън имал участие по Би Би Си в предаването „Бизнес закуска“ малко преди шест и половина сутринта, за да се изкаже по последните поправки в Закона за криминалното право. Шофьорът на Би Би Си, който дошъл да го вземе в пет и половина, намерил черната входна врата широко отворена. Когато никой не отговорил на позвъняването, влязъл в къщата и потърсил своя пасажер. Закуската му се открояваше повърната на килима до вратата на дневната.

Тялото на Саймън беше пред камината. Беше разрязан през кръста и Сребърния език беше отдръпнал долната част на педя-две от горната. Двете половини на тялото бяха разделени от кървав океан.

Всеки път, когато Ред си помислеше, че никое убийство не може да бъде по-кърваво, му се доказваше противното. Това беше най-кървавото. Кръвта на Саймън бе шуртяла, текла, бликала навсякъде, където Сребърния език беше рязал, и жвакаше под краката му, когато Ред се приближи и клекна до него.

Кожата на Саймън беше разкъсана на мястото, където острието на триона първо беше проникнало. Ред наведе глава на една страна и разгледа торса отдолу.

Приличаше на сандвич в разрез, с кожата като хляб около органите, наблъскани като пълнеж. А те проблясваха в червено, светлосиньо, лилаво, жълто и черно; смрадта на жлъчката беше изпълнила въздуха.

Ред примигна. Всичките тези работи, цялата тази каша е и в мен.

Пъпът се мъдреше на няколко сантиметра под разреза. Сребърния език беше избрал съвсем логично мястото за срязване — по линията на най-малкото съпротивление точно над таза, през топлата мекота на вътрешностите, така че единствената кост, с която трионът е влязъл в контакт, е бил гръбначният стълб.

Ред мигаше уморено над останките на Саймън. Кървавите долни гащи изглеждаха нелепо в края на краката вместо към средата на тялото.

Китките и глезените бяха завързани, така че Саймън да не може да се съпротивлява.

Нямаше нужда да гледа лицето, но все пак хвърли поглед.

Очите на Саймън Баркър не бяха изцъклени от ужас, а бяха стиснати от болка.

Все едно ампутация на крайник без упойка. Назад към древната медицина, тогава са връзвали човека и са му давали да захапе парче дърво, та да не си отхапе езика. Сребърния език не е имал нужда от дървото. Той първо е отрязал езика. Това е прекратило виковете.

Колко ли време е агонизирал Саймън?

Той се изправи и огледа стаята. Беше безупречно подредена. Списанията на масичката до канапето. Бюрото затворено. Картините перфектно хоризонтални по стените.

И ярък шал на пода до главата на Саймън.

Той го разгледа от по-отблизо. Футболен шал в червено и бяло с втъкан надпис „Светците“. Опънат на пода. Не изпуснат, а прострян умишлено.

Беше оставен така, за да бъде намерен.

Никакви контакти в продължение на пет месеца, а сега две съобщения за един ден. „Надут“ не беше най-точната дума.

Ред се обърна през рамо. Джез и Кейт стояха до вратата.

— Джез… кой футболен отбор се нарича „Светците“?

— „Светците“? „Саутхамптън“. Защо?

— Защото тук има едно шалче. Виж.

Джез и Кейт се приближиха внимателно.

— Надали Саймън Баркър е бил футболен запалянко — каза Кейт. — За него това би било много просташко.

— О, не знам — отвърна Джез, — да си футболен фен е доста модерно напоследък. Парламентаристите се избиват да показват колко са хора от народа. Само че по неизвестни причини всички са от „Челси“.

— Тогава защо Саймън не е? — попита Ред. — Ако трябва да е от някого, „Челси“ звучи по-логично. Те са му и избирателен район.

— Ред, хората са от различни отбори по много причини. Може да е родом от Саутхамптън. Може баща му да им е бил заклет фен. Кой знае?

— Хм, може би.

Ред пак погледна шала.

Не беше името на отбора, а прякорът.

Светци. Не Саутхамптън.

Светци.

Свети Вартоломей с кожата си в ръка.

Върна се към арт склада, една дума беше изскочила пред очите му тогава. Думата „апостоли“. Но имаше и друга дума, чиято значимост беше пропуснал.

Светец.

Намери го. Последното парче от пъзела.

Решаването на проблемите е като ловуването — примитивно удоволствие, заложено в нас още от раждането.

Булото на умората му се разсея. Той се обърна към Кейт и Джез.

— Копелето ни се подиграва. Погледнете го. Погледнете какво е написано.

— Светци?

— Точно така. А какво са апостолите? Те всички са светци.

— Не и Юда — каза Кейт, — точно обратното, в интерес на истината.

— Добре, всички освен него. Но това няма значение.

— Били са светци и какво от това? — попита Джез.

— Не разбираш ли? Те са апостоли, но в същото време са и светци. А какво са за нас светците? — И отговори сам на въпроса си, преди те да кажат каквото и да било: — Именни дни и занаяти, на които са патрони. Бас ловя, че Сребърния език работи и по тези линии. Бас ловя, че тези параметри отговарят на убийствата. — Той си погледна часовника. — В колко отварят книжарниците?