Борис Старлинг
Месията (70)

70

Ред беше вече буден, когато телефонът иззвъня.

Почти не беше спал. Объркани мисли се лутаха в тъмното и се завихряха около празните чаршафи, където я нямаше Сюзан. Разни лица се мяркаха пред очите му, оцветени в отсенките на нощта: Паркин на пода с вързани за гърба на стола ръце; Дънкан сипе огън и жупел срещу хомосексуалистите; Ерик като Дориан Грей в килията си, с младото лице, с което Ред го беше видял за последен път преди петнайсет години, а на снимките, които Ред пазеше заедно с материалите за работата си, които не харесваше, лицето му се състарява и обезформя. По едно време вероятно се беше унесъл и беше задрямал, но не чак толкова дълбоко, че да сънува.

Той грабна телефона преди още първото позвъняване да беше заглъхнало. Стомахът му се сви на топка. Имаше само една причина, по която можеха да го търсят толкова рано сутринта.

Пет минути по-късно натискаше газта по пустото шосе А40 към Шепърдс Буш.