Борис Старлинг
Месията (7)

7

Кейт Бийчам се отегчаваше до полуда. Съдейки по позите на останалите делегати, повечето се чувстваха по същия начин.

Погледна си часовника за -найсти път тази сутрин. Единайсет и двайсет. Най-малко час до обед, ако не и повече. За да си намери занимавка, тя наклони часовника си, докато стъклото не хвана отражението й. Още не беше свикнала с късата си прическа. Косата до раменете, която носеше преди, опасваше лицето й и омекотяваше чертите й. Сега ушите й стърчаха и изглеждаше поне пет години по-стара. Гаджето й Дейвид каза, че новият фасон й отивал. Тя не беше съвсем сигурна.

Кейт взе да си драска по тетрадката. Рисуваше някакъв, който седеше по диагонал пред нея. Направи скица на полупрофила, както го виждаше. От отворената му уста излизаше голямо хъркащо хрр.

Конференциите не са ли по принцип устроени така, че по-интересните типове да четат сутрин? Всички конференции, на които беше ходила, спазваха строг модел — най-добрите оратори първи, докато всички са още будни и възприемчиви. Винаги е имало делегати, които напускат по обед, а и се подразбира, че следобед лекторът ще говори на спяща зала. Това е мъртвият период, когато храната се е смляла, а до чая остава още много време.

Ако този им е от най-добрите оратори, боже помози на най-лошия. Сегашният говореше с нисък и монотонен глас за психометрични тестове, а холандският му акцент беше толкова силен, че едва му се разбираше. Той не правеше нищо, което да събуди вниманието на аудиторията. Нямаше помощни материали, не жестикулираше, не променяше височината или скоростта на речта си. Голяма зала, нула интерес.

Кейт пребърка делегатската си папка и накрая намери името на лектора. Ролф ван Хеерден. Понастоящем представител на Европейския съюз за Олимпиадата на досадниците и кандидат за световния отбор, дето ще вземе участие във Всевселенския шампионат на Марс.

Кейт имаше куп задачи в Скотланд Ярд, а тук направо можеше да пукне от скука.

Една от уредничките на конференцията, млада жена с очила и зелено сако два номера по-голямо от мярката, влезе забързана в залата и се насочи към подиума. Кейт я загледа. Може би е изпратена да убие Ролф ван Хеерден и да им дари свободата.

Жената се качи по стъпалата на подиума. Ван Хеерден, видимо подразнен, спря насред изречението. Жената му пошепна нещо на ухо. Той реагира тихо и остро. Тя отговори. Той вдигна ядосано рамене и отстъпи крачка назад. Кратък пантомимичен етюд.

Жената се доближи до микрофона:

— Моля, инспектор Кейт Бийчам да се яви при бюрото на организаторите точно пред залата. Има спешно телефонно повикване за нея.

Кейт беше толкова слисана, че й отне секунда-две да разбере, че говори за нея. Учудена стана, грабна чантата си и си проправи път зад столовете, които се придърпваха по-близо до масите. Няколко души я наблюдаваха с любопитство — какво ли е толкова спешно, че заслужаваше да прекъсне лектора насред думата?

Тя се питаше същото. Лоши новини ли? Напоследък майка й боледуваше. Дано да не е това.

Жената със зеленото сако настигна Кейт на изхода на залата.

— Ето тук.

Посочи на Кейт телефона с отворена слушалка. Кейт я вдигна.

— Кейт Бийчам.

— Кейт, Ред се обажда.

— Здравей.

— Можеш ли да дойдеш в управлението?

— Веднага ли?

— Да, моментално, спешно е.

— Добре, идвам след две минути. — Тя беше в Конферентния център срещу Уестминстърското абатство, съвсем близо до Скотланд Ярд.

Затвори телефона и се подсмихна. Не се налага да търпи още 45 минути Ролф ван Хеерден. Може би все пак има Бог.