Борис Старлинг
Месията (61)

61

Интермедия

Еуфорията на Ред беше краткотрайна.

Търсиха около седмица, блъскаха се денонощно и не откриха нищо.

Имаше петима самоуки проповедници на Спийкърс Корнър в същата неделя. Ред и Кейт отидоха, смесиха се с тълпите, изслушаха всички, които се възправиха и си казаха текста. Небето над тях беше сиво и времето ставаше все по-хладно. Есента се вмъкваше на пръсти след дългото горещо лято. А хората върху обърнати касетки от мляко се повтаряха или се отплесваха в дълги лирически отклонения, които се разпадаха с бързината на преминаващите тълпи.

Ред знаеше, че Сребърния език не е сред проповедниците. Сребърния език беше високоорганизиран: не само че имаше определена мисия, но и беше убил петима души, без да остави прашинка физически улики. Никой от тези нещастници със сини жилетки, дето се трепеха да убедят любопитните, не можеше да му стъпи и на малкия пръст.

Той все пак ги арестува. Те ритаха и пищяха за свобода на словото, когато една камионетка с униформени се появи и ги събра. Всички имаха алиби за поне едно от убийствата: двама от тях бяха емигранти, които бяха пристигнали във Великобритания едва през юни. Пуснаха ги преди залез, а те мрънкаха за нарушени граждански права и заплашваха с иск за обезщетение. И аз да ви го начукам, мислеше си Ред.

Първата му работа на следващата сутрин — понеделник — беше да събере екип от петдесет детективи и да ги разпрати по всички християнски сектантски църкви в определени градски сектори. В петък на обед те се върнаха да докладват. Не можеха да кажат нищо друго, освен че посещаемостта спада. Всички местни викарии и свещеници бяха разпитани не само за да се установи самоличността им, но и да се провери дали в паствата им няма хора със странно поведение. Църковните служители не бяха осведомени защо им се задават такива въпроси. Неколцина колебливо насочиха полицията по следите на „чудаци“ или пък новодошли в енорията, но и това не помогна.

Броят на религиозните секти в района на Голям Лондон беше по-малък от очакванията на Ред. Четиримата лично проведоха повечето от разпитите и пак нищо не излезе. Джез възприемаше привържениците на религиозни секти като „щастливи тъпи чуркопипковци“ — Ред можеше само да се присъедини.

Провериха всички пациенти, изписани от заведения за душевноболни в района на Лондон през последните пет години. Никой от тях не се смяташе за Исус Христос.

Психоложката пристигна един ден и се наслади на половин час вербална фехтовка с Ред, без която той спокойно можеше да мине. Той й изтъкна, че сега, след като идеята на убиеца е ясна, вече е съвсем далеч от ръба на нервната криза. Да го духа психоложката и да го духа шефът, ако вземе да обръща внимание на докладните й. Този случай си е негов и възнамерява да го докара докрай, дори и това да го убие. Изразът на психоложката му подсказа, че най-добре да перифразира последното.

Търпение. Трябваше търпение.

Но Ред нямаше търпение. Беше открехнал вратичка към съзнанието на Сребърния език и въпреки че тя не се беше затворила под носа му, не щеше да се отвори нито сантиметър повече. Знаеше, че е глупаво от негова страна да очаква резултати толкова скоро. Знаеше, че разнищването на кода е само началото. Дънкан беше прав, че това само по себе си може и да не ги доведе доникъде. Всъщност ограничените сведения само увеличаваха чувството на Ред за безпомощност. Можеше да предскаже нещо за следващите убийства, но не можеше да ги спре.

Имена върху лист хартия. Хроника на много предизвестени смърти.

Като разглезено дете очакваше компенсации за проявената съобразителност. Наум водеше разговори със Сребърния език: аз правя ход, ти правиш ход. Но заровете са изцяло на твоя страна и това си е подигравка, мой човек. Аз все още изоставам много след теб. Ти носиш маска и виждаш картите ми. Аз не получавам нищо в замяна.

Продължаваха да търсят наслуки. Продължаваха да претърсват купи сено за игла, която можеше никога да не проблесне срещу светлината.

Въпреки че вече знаеха идеята му, продължаваха да го споменават като Сребърния език. Не им се щеше да е с някакъв религиозен прякор, освен това Сребърния език беше името, с което го бяха опознали.

Ред обмисляше случая целия следващ съботен следобед и вечерта. Сюзан излезе, върна се и пак излезе. Отиде на моминска вечер на една от колежките. Ред я виждаше рядко през последната седмица. Лягаше в леглото до нея, щом се прибереше в малките часове, и споделяше сутрешната си чаша кафе с нея всяка сутрин в празна тишина. Съзнаваше, че я отдалечава от себе си, като гради стена. Но дори и да й тежеше, тя не казваше нищо, поне не на него, не и в кратките минути, когато се виждаха. Може би просто го беше приела. Или пък трупаше всичко и един ден щеше да се взриви. Може би и той нямаше време да се чуди какво ли си мисли тя.

Заспа дълбоко късно през нощта. Не сънува нищо. Събуди се в неделя сутринта и намери Сюзан на канапето в махмурлийска дрямка. На пода беше разпръснат брой на „Нюз ъф дъ Уърлд“. Явно беше купила ранното издание на връщане.

Ред седна на пода и събра вестника. Обърна го да види първата страница.

Заглавието прободе очите му с петсантиметровите си букви.

Водещата новина. Започваше на първа страница и продължаваше на още четири. От първа до пета включително.

УБИЕЦ НА АПОСТОЛИ НА СВОБОДА