Борис Старлинг
Месията (49)

49

Сюзан вече си беше вкъщи, когато се прибра. Вкъщи и безумно ядосана.

Седеше пред телевизора и гледаше рекламата насред новините в десет. Екранът пулсираше от цветове и пот — образ на спортните стремежи. Реклама на „Найки“.

— Добре ще е да имаш страхотно достоверно оправдание — изсъска тя.

— Оправдание. За какво? — стресна се той и я погледна изненадан.

Гняв извираше от душата й и струеше от очите й.

— „Кенсингтън Плейс“. Годишнината от сватбата ни. Спомняш ли си?

Вина и срам смазаха сърцето на Ред.

— О, Сюзан. О, боже мой. Съжалявам. Толкова съжалявам. Имахме поредното…

— Прати ми факс, че ще вечеряме навън, факс със сърце, на което пишеше „Любовно послание“, и с много-много сърчица в него. Помниш ли?

Тя не крещеше. Засега. Толкова по-зле. Щеше да му е по-лесно, ако тя просто си изпусне нервите и се развика. Тогава двамата щяха да си разменят всякакви кресливи псувни и да бъдат еднакво виновни. Но докато тя е спокойна, ще го затрупва с дебели пластове вина, докато той пръв не издържи и започне да вика, и тогава ще е сбъркал двойно — не само че е оплескал вечерта, но и че си изпуска нервите. Стига да поискаше, Сюзан можеше да го разиграва като никой друг.

— Сюзан. Миличка.

Направи само една крачка към нея и не продължи. По-добре да не я закача в такова състояние. Беше настръхнала от гняв като таралеж.

— Знам, че каквото и да кажа, няма да промени нищо, Сюзан, но нека ти обясня какво се случи. Имахме още едно убийство днес. Бях вързан с него. От обед съм в непрекъснато движение.

Не беше самата истина, но по-добре от: „Полудявах на Съркъл Лейн“.

— Имаш ли някаква представа, Ред, някаква представа, какво направи днес?

— Сюзан, аз…

— Не, нека свърша. После ще можеш да кажеш каквото искаш. — Направи пауза, сякаш да реши откъде да започне, макар че вероятно е упражнявала непрестанно речта си, докато го е чакала да се прибере. — Добре, Ред. Опитваме се да закърпим нещата. Правиш нещо истински романтично, все едно че сме пресни гаджета, а не се мъчим да спасим проклетия си брак. Пращаш ми факс, толкова прекрасен факс. И ето аз започвам да се чувствам по-човешки от много време насам, решавам също да допринеса поне малко, за да стане хубава вечер, прибрах се вкъщи, сложих си малко парфюм — тя цапна леко китката и врата си — и те чаках тук до осем, сетих се, че сигурно ще дойдеш направо от работа, защото напоследък си толкова зает, взех такси до „Кенсингтън Плейс“, за да съм сигурна, че ще бъда навреме, и седях като киселец цял час, въртях на мобилния ти телефон три пъти — три пъти — и всеки път чувах все същия шибан дигитален глас, който ми казва, че телефонът е изключен, и всички в ресторанта ме гледаха — леки скрити погледи, нищо прекалено явно, естествено, и си мислеха: „Горката жалка кучка, вързали са я“. И най-после се отказах да чакам, и се върнах пеша у дома, и по пътя си изплаках очите, и си мислех колко ми се иска да те убия, защото, ако ще се правиш на свиня, е едно, но ако заявяваш, че ще направиш усилие, и после продължаваш да се държиш като свиня, значи си тъп гадняр и не знам защо изобщо се занимавам с теб.

Тя стана, гордо излезе от хола и се качи в спалнята. Не затвори вратата. Очевидно нямаше да може да каже каквото иска, както беше обещала.

Ред влезе в кухнята и включи каната да заври. Пусна пликче чай в голяма чаша, поля малко мляко отгоре и сложи няколко лъжички захар. Бяла захар, изпъстрена с тъмнокафени следи. Лъжичката се удари в ръба на чашата и се разсипа по целия плот. Ред изпсува и събра кристалчетата с дясната си ръка в лявата.

Имам приятели, чиито бракове са се разпаднали, мислеше си той. Чувал съм ги как говорят за това и плачат. Но никога досега не съм разбирал всъщност за какво става дума. Всички тези детайли, от които се сглобява един брак, се изплъзват между пръстите ми като пясък и колкото повече драскам да си ги върна, все повече и повече се изплъзват от ръцете ми и се разпиляват надалеч.

Знам също и хора, които нарочно докарват скандали, защото сексът за сдобряване бил страшно добър. Достатъчно добър всъщност, та да компенсира всичко липсващо. Връзки, които се поддържат чрез непрекъснато лашкане в една и друга посока, опъват се до краен предел и после бързо се връщат в старото положение със страха, че ако се задържат прекалено дълго, ще се спукат, ще се сплуят.

Каната завря. Той наля вода в чашата, разбърка я и извади пликчето чай, когато течността стана достатъчно тъмна. Хвърли я в кошчето за боклук и се качи в спалнята. Сюзан вече беше в леглото, с гръб към вратата. Ред сръбна от горещия чай и го остави на нощното шкафче.

— Сега може ли да кажа това, което исках?

Тя не помръдна. Той изчака секунда и реши да приеме мълчанието й за съгласие.

— Той направи нов удар — й каза.

— Кой?

— Сребърния език.

— Кога?

— Днес. Точно след като изпратих факса. Буквално веднага след това. Тъкмо тръгвахме с Джез да си вземем сандвичи, когато звънна телефона.

— Не искам да те слушам, Ред. — Гласът й бе приглушен от завивката.

— Номер четири, Сюзан. Номер четири! Мъж на име Барт Милър. И знаеш ли как го е убил? Одрал го е, Сюзан. Одрал го е жив и му е натикал кожата в юмрука. Четвърт час след като ти пратих посланието, стоях пред човек без кожа до кръста. Разбираш ли сега?

Завивката разкри главата й и тя се завъртя към него.

— И преди съм ти казвала. Не ме интересува даже и да го бяхте открили на дъното на Темза с краката в кофа бетон. Той не е моят проклет съпруг, не ми е никакъв проклет близък. Не ме интересува. Не разбираш ли?

В гърлото му се надигна лава.

— Барт Милър е бил окачен надолу с главата, за да остане в съзнание по-дълго време. Знаел е какво става. Любецки смята, че това е продължило около половин час. Усещал е как кожата му се отлепя. Целият му гръб. Гърдите. Можеш ли да си го представиш, Сюзан? Можеш ли? Половин час, при положение че всяка секунда болка е равна на век. Помисли само за момент и след това може би ще разбереш защо се държа така.

Сюзан пак се извъртя на другата страна. Ред се просна на леглото и я хвана за раменете, сега вече викна от яд и разочарование заради отказа й да слуша.

И изведнъж гневното му безсилие стигна до Сюзан. Тя се обърна по гръб и го придърпа до себе си, обви с ръце широките му рамене и зарови уста в косата му. И двамата говореха едновременно сега, виковете му се стопиха в ридания, тя издаваше нежни успокоителни безсмислени звуци.

Бутна лицето му нагоре и на разстояние от себе си, устните й се залепиха върху неговите. Езиците им — езиците — се докоснаха и сякаш ток ги прониза. Ръцете му намериха края на нощницата й и я избутаха нагоре по бедрата й до тъмнината под пъпа. После нагоре и над гърдите й. Тя вдигна глава от възглавницата да й я изхлузи през главата. Пръстите й дърпаха ризата и панталона му. Изритаха завивката, та половината остана на леглото, а другата се свлече на пода. И двамата бяха голи и той беше между краката й. Тя се пресегна да му помогне и той затвори очи…

Жив одран.

Усещаше движението на Сюзан под ръката си и сякаш само този допир го свързваше с реалността. Полетя в друго измерение. Единственото, което виждаше под клепачите си, беше вече толкова пъти вижданото — кожа, натикана в шепа, обесени тела, лъжички в устата и кървава пихтия вместо езиците, и пак, и пак, и пак, докато накрая не отвори очи, но образите останаха, сляха се с лицето на Сюзан, преди да се стопят.

Ред погледна надолу. Пенисът му висеше отпуснат и безполезен, сякаш му се подиграваше. Толкова с голямата страст, дето бил сексът на сдобряването.

Изстреля се от леглото, само се наведе да си вдигне гащите, за да покрие срама си. Взе още горещата чаша чай от тоалетката и слезе обратно долу в хола, където седна пред телевизора, без да вижда нищо. Мразеше се.