Борис Старлинг
Месията (14)

14

Ред показа картата си на полицая — не беше същият от сутринта — който пазеше на вратата на Филип Родс.

— Вече е оправено и почистено, предполагам.

— Да, сър. Съдебните следователи си отидоха преди няколко часа. Никой не е идвал от привечер.

— Дръж така. Браво.

Полицаят отвори вратата и Ред влезе в къщата. Един и нещо през нощта. Съботата беше започнала преди около час.

Ред затвори външната врата зад себе си и запали осветлението в коридора. Нямаше го тялото на Филип и парчето мокет при стълбите, напоено с кръвта му, бе изрязано и взето за анализ. Квадрат мръсен сив бетон зееше пред Ред, студен остров в море от зелен мъх.

Пое си дълбоко дъх и прекара длани през слепоочията си.

Тишина в къщата. Точно като преди 24 часа, в скъпоценните секунди преди идването на убиеца.

Сега трябваше да пресътвори сблъсъка между убиец и жертва. Как са се развили кратките им последни отношения? Кой какво е направил? Кой какво е казал?

Ако можеше да постигне такава възстановка, щеше да навлезе в мисленето на този човек. Но нямаше как да стане, докато половината полицейски специалисти в Лондон бъкаха из къщата. Така че ги изчака да си свършат работата и когато си отидоха, той се появи в спокойствието на нощта, за да върши своята.

Великото затишие го възпали като болест. Той погледна в записките си вероятно за стотен път.

„Мотивация? Езици. Провери финансите. Доставчик. Епископ. С какво са спели? Професионалист.“

Думи на хартия, които му се подиграваха с безсмислието си.

Защо го правиш, мой човек? Защо правиш това, което правиш?

Говореше с убиеца, но по същия начин можеше да говори и със себе си.

Защо се изправяш срещу тези хора?

Знаеше отговора.

Защото си добър в това. По-добър си от тях.

Вече говореше на себе си.

Затова ги залавяш. Дори сега, когато си в чуждата къща и не знаеш къде е юг и къде е север, и убиецът те разиграва както си поиска, ти пак си по-добър от него.

Ред пъхна обратно бележника в джоба си и се плесна по бузите.

Да се захващаме!