Борис Старлинг
Месията (126)

126

Петък, 21 април 2000

Петното до прозореца на килията на Ред ставаше все по-голямо.

Той лежеше в леглото си, преплел пръсти под тила. Далечни гласове ехтяха из тунелите отвън и се сливаха с мислите, които бродеха из ума му.

Разпети петък. Повече от година беше минала, откакто бе отишъл с Кейт в Падингтън Грийн и се беше предал за убийството на инспектор Джез Клифтън с единствената молба Кейт да остане по време на самопризнанията му.

Когато цялата история излезе на бял свят, той беше посетен от куп хора и всички му повтаряха едно и също: ти си действал в самозащита, имал си работа с психопат, направил си огромна услуга на обществото. Сюзан, Любецки и дори шефът дойдоха да го видят и всички си тръгваха с празни ръце. Нямаше значение дали го молеха, ласкаеха или се опитваха да го изнудят. Всяка тяхна дума удряше на камък.

Адвокатът на Ред искаше той да не се признава за виновен, точка. Ред настояваше да се пледира вина, точка. Адвокатът непрекъснато променяше тактиката си, като предлагаше оправдателните варианти за временна невменяемост или състояние на афект. Ред остана непоколебим. Както и да въртеше и сучеше адвокатът му, позицията на Ред си оставаше същата — не бях временно невменяем и не съм бил афектиран. Убих го хладнокръвно и имах пълното съзнание за това, което върша.

Първият удар е най-дълбок. Първото убийство е най-трудно. След първата кръв всичко става все по-лесно и по-лесно. Ред беше разпитвал достатъчно убийци, за да го знае.

Той вече беше свършил с трудната част и му беше харесало. Затова приветстваше доживотната си присъда. Защото убийството на Джез му беше доставило удоволствие. Той връщаше назад лентата отново и отново и всеки път усещането го заливаше със същата вълна на оргазмена енергия.

Силата на живота или смъртта. Веднъж дадена, не може да се отнеме. Веднъж употребена, става необратима.

Беше му харесало и съзнаваше, че това е лошо. Беше се превърнал в това, което беше презирал.

Властта на разума, способността да разграничаваш правилното от грешното е това, което отличава човека от останалите примати. Ред използваше този разум, докато още го имаше. Беше се изправил лице в лице с истината за себе си и тя го беше надвила. Така че по-добре да си подсигури място, където лудостта му може да бъде ограничавана.

Това ще го погуби, но поне той няма да погуби някой друг.

Така е по-добре.