Борис Старлинг
Месията (125)

125

Домофонът изграчи в тишината. Ред отиде и вдигна слушалката.

— Да?

Гласът на Кейт отекна силен и задъхан в ухото му.

— Ред. Кейт е. Какво става?

— Качи се — отвърна той и натисна копчето за долната врата.

Тя изтърча нагоре по стълбите и щом го видя на вратата, спря на място.

— Исусе Христе, Ред. Ти си целият в кръв. Какво, за бога, се е случило? Къде е Джез?

Той отстъпи встрани, за да й направи път. Остави я за няколко минути сама с трупа на мъжа, когото беше обичала. Когато влезе вътре, я намери свлечена до стената в кухнята. Той се смъкна на пода до нея. Тя не помръдна, не се опита да се отдръпне от него. Знаеше, че той е направил това с Джез, но беше виждала и какво Джез беше вършил с другите. Можеше да си представи какво му е било на Ред през последните няколко мъчителни часа.

— Съжалявам, Кейт — й каза. — Не знаех, че е той. Не исках да е той.

Тя скри глава в рамото му. Ред усещаше как устните й се движат:

— Какво се случи? — попита.

Той я прегърна през рамо и облегна буза върху челото й. Беше му нужно много време, за да успее да й отговори.

— Ще ти разкажа в управлението — отвърна накрая.