Борис Старлинг
Месията (124)

124

Двама мъже, кървави и непреклонни.

Ред лежеше свит на пода и се опитваше да разхлаби примката с треперещи ръце. Джез се сурна надолу по стълбите към него. Подире му оставаха кървави следи по стената и стълбите.

Ред махна въжето и го пусна на пода.

Джез беше на последното стъпало, почти до него.

Ред се надигна на крака и размаха халтаво скалпела пред себе си.

— Назад, Джез.

— Не мога.

— Не съм твой, Джез. Няма да дойда с теб.

— Не можеш да се измъкнеш, Ред. Не можеш да избягаш от това, което трябва да се случи.

Не можеш да избягаш от това, което трябва да се случи. Посредникът на Божията воля.

Не можеш да избягаш от това, което си.

Какво ли ще е усещането да те убия да ти отхапя носа да ти откъсна ухото от черепа кръв да шурти на километри наоколо звуци във въздуха и животът да си отива от теб.

Ред се беше озъбил и това размазваше думите му.

— Ти… ти имаш гнусното нахалство да ме наричаш мен Юда.

Инерцията на гнева набираше скорост. Започна като приливна вълна на морския бряг, незабележима, докато набира ритъм и мощ, после се завъртя и се стовари върху вълнолома на неговия самоконтрол.

Мускулите му се вкамениха от яда.

Не мога да го задържам повече, залива ме, не мога да го задържа.

Джез пак се беше хванал за раната. Всмука въздух през зъби, стиснати от болка.

Ред хвърли скалпела на пода и се нахвърли върху му с голи ръце. Отмъщението се изливаше от удрящите юмруци и ритащите крака, като онзи побой в кръчмата, но този път наистина, много повече от наистина. Джез лежеше на пода, а в главата му след всяко блъскане избухваше нова светлина. Усещаше тъпи удари в ребрата и стомаха. Опита да се свие на топка и гърч го разтърси, когато един ритник го улучи в тестисите. Тръните се забиваха в челото му — болка болка толкова много болка кръв се изливаше от тялото му виеше му се свят не виждаше нищо.

Тупаникът свърши така внезапно, както и беше започнал.

Джез лежеше на пода и слушаше как стъпките на Ред се отдалечават.

Тишина.

Опита да се размърда, но не успя. Беше прекалено слаб. Сигурно имаше счупени кости.

Килимът под бузата му беше мек.

Стъпки — усилваха се с приближаването.

Ред изправи грубо Джез и го блъсна в стената отзад. Болката от изпочупените кости го остави без дъх.

Една дума в ухото му.

— Съблечи се!

Джез се опита да отвори подутите си устни.

— Не… не мога… да мръдна. Счупена…

Ред го пусна и тръгна нанякъде. Джез се свлече на земята.

Помъчи се да отвори очи. Лявото му беше залепнало, а образът пред дясното беше размазан от болката и кръвта.

Но все пак успя да съзре какво има на пода на няколко крачки от него. Това, което Ред се беше качил да вземе.

Чук и пирони. Главата му пламна в тревога, пронизана от болката и трънения венец.

Ред се върна. Държеше скалпела в ръка.

Шат-шат-шат неопреновия костюм, докато не се разпадна по пода около него.

Сега Джез беше само по долни гащи точно като жертвите си.

Ред приближи лице до лицето му.

— Значи мислиш, че си Месията.

Джез кимна.

Ред отвори пак уста и този път с думите му хвърчаха плюнки.

— Чудесно. По дяволите, тогава ще умреш като Месията.

Затегли го през двукрилата врата откъм кухнята в дневната. Затвори я. После хвана лявата му ръка и я изтегли настрана, докато не я опъна успоредно на пода до едната страна на касата на вратата.

Пироните нямаше да се забият лесно в измазаните стени, но в дървената каса на вратата да.

С докосването на отворената длан с върха на пирона Ред усети напрежението й. Той придържаше пирона с два пръста на лявата ръка, а с дясната издърпа чука.

Удари пирона с всичка сила и продължи, докато главичката му почти изчезна в дланта на Джез.

Джез пищеше и пищеше и пищеше.

Ред беше безмълвен и безпощаден в този момент, когато най-после убиваше.

Два пирона в дясната ръка. И после вдигна лявата му ръка нагоре, докато не докосна другата страна на рамката на вратата. Още два пирона и в тази длан.

Прехвърли един върху друг глезените му и през тях заби още два пирона, които разкъсаха ахилесовите сухожилия и навлязоха в дървото отзад.

Разпнат мъж с трънена корона на главата си.

През виковете на Джез се чуваха едва отронени думи. В началото бяха трудно различими, но после звучаха все по-ясно:

— Елѝ, Елѝ, ла’ма савах-та’ани? Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?

Гърдите му се опънаха от напрежението да диша. Той вдигна поглед към своя убиец и прошепна последните си думи:

— Но след като всичко това се случи, книгите на пророците може и да се изпълнят.

Ред се наведе безстрастно към него и каза:

— И с Него разпнаха двама разбойници, единия от дясната Му страна, другия от лявата. — Свали от главата на Джез трънения венец. — Ти не си Божият син, Джез. Ти си долната отрепка, която издъхна до Него.