Борис Старлинг
Месията (116)

116

Четвъртък, 1 април 1999

Животът в Скотланд Ярд си течеше както обикновено. За последните два месеца бяха намерени разпрани три проститутки и медиите гръмнаха, развълнувани от перспективата за появата на нов Джак Изкормвача.

Минаваше осем, когато Ред най-после реши да се прибира. Тръгна бавно по коридора и влезе в кабинета на Джез.

— Какво ще кажеш за по една бира?

Джез разглеждаше снимките на последната жертва на убиеца на проститутки. Доста кървава картинка.

— Да, мисля, че ще ми се отрази добре.

Те влязоха в кръчмата на ъгъла и се настаниха на една маса с двете си халби бира.

— Намислил ли си нещо интересно за Великден? — попита Джез.

— Двамата със Сюзан ще гостуваме на едни приятели в Ню Форест. Тя вече замина. Обещах да съм там утре. Ще се махна за няколко дни от прекрасния ни изкормвач на курви.

— Тя нормално ли прие, че ще отидеш по-късно?

— Да, поне така ми се стори. Откакто хванахме Дънкан и тя се върна, приема нещата много по-спокойно. Нали знаеш, трябваха ни няколко седмици, за да изгладим нещата, но пък оттогава всичко върви идеално.

— По едно време си мислеше, че те е зарязала завинаги, нали?

Ред изпуфка.

— Нещо такова. Не съм си го казвал точно по този начин, защото бях съвсем погълнат от апостолския случай. Но ако се бях замислил като хората, сигурно щях да си кажа точно това.

— Ти наистина го взе много навътре това с Дънкан.

— Мамка му, естествено. Вие двамата видяхте какво ми костваше. Аз буквално си бях превъртял. Може ли да не мразиш някого, който ти го е направил. Ти и Кейт сякаш го понесохте доста по-добре.

— Не, мисля, че само го прикрихме по-добре. И все пак Дънкан не се целеше лично в Кейт и мен, както беше с теб. Това, че ти изпрати монетите и писмото до Ерик… наистина си беше гадно. Както и да е, вече всичко свърши. Докарахме го до прокурор и го чака присъда десет доживотни.

Те се чукнаха за наздраве и отпиха.

— Кога влиза в съда? — попита Джез.

— През ноември, струва ми се. Господ знае защо става толкова бавно. Според мен човек бая ще се озори да намери случай по-изведен от самото си начало и до края.

— Само че Дънкан продължава да не се признава за виновен.

— Е, то си е разбираемо. Като не се признава за виновен, печели процес и ще има възможност да съобщи на цял свят какво е направил. И то до най-малките ужасяващи подробности. Помисли си колко души ще го гледат и слушат, всички тези километри хартия и часове ефир. Цялата насрана планета иска да го чуе. Ще стане Роуз Уест, умножен стократно. Ако пък просто се признае за виновен, всичко ще свърши за няколко часа и няма да му се чуе думата.

— Добре че тогава поправихме прозореца.

— Кой прозорец?

— Който счупих, за да вляза в къщата.

— А, да — засмя се Ред.

— Щеше да е доста гадничко да го гледаме как се кефи, че доказателствата са незаконни, защото нямахме заповед за обиск. Не и докато Кейт не я извади със задната дата.

Ред размаха халбата си пред Джез развеселен.

— Но друг път никакви такива. И все пак ти постъпи правилно. Грешно, но правилно. Като твой висшестоящ трябва официално да те смъмря за влизането с взлом. Но като твой колега мисля, че се справи добре. Това, че откри всичките неща, се оказа основната брънка. Дънкан може да усуква с откраднатата карта и писмото от сектата, но не може да загърби седемте оръжия, наблъскани под стълбите му.

— Така е. Но стига за него. Минали работи.

Те побъбриха още десетина минути за всякакви дреболии и накрая Ред се изпъна с ръце на тила и се прозя.

— Трябва да тръгвам, приятел. Заспивам прав.

— Добре, кога се връщаш?

— Надявам се да не е преди края на великденските празници. Имам работа чак във вторник, надявам се нищо да не се случи, та да ме върне по-скоро.

— Добре. Аз съм тук. Значи ще се видим когато се видим.

Върнаха се заедно до Скотланд Ярд в общително мълчание и се разделиха на входа на паркинга.

— Ще отида да се преоблека и да си взема колелото — каза Джез. — Ти се мятай на великата си кола да позамърсиш още малко въздуха на път за вкъщи.

— Джез, гарантирам ти, че което излиза от ауспуха ми, е по-малко гадно от това, което лъха от подмишниците ти.

— Майната ти — засмя се Джез.

— Майната ти на тебе. Приятен уикенд. Ще се видим другата седмица.

Ред се качи в колата и отпраши.