Борис Старлинг
Месията (106)

106

— Няма да обявяваме нищо публично, точка по въпроса.

— Но този път е различно — каза Джез, — досега нямахме име. Когато търсехме просто полицай с незнайно име и образ, тогава това, което каза — да не се петни реномето на полицията — беше съвсем уместно. Разбирам, че не можехме да казваме: „Ако дойде полицай на вратата ви, не му вярвайте“. Но сега е различно. Ще покажем точната снимка на точния човек. Фактът, че е бил ченге, остава без значение. Това няма да очерни и с прашинка репутацията на столичната полиция. Сега вече си е открито преследване на убиец. „Търси се Дънкан Уорън за убийство. Ако знаете къде е или го видите, моля обадете се в полицията. Не влизайте в досег с него.“ И тъй нататък. Нямаме причина да продължаваме да го покриваме, Ред.

— Напротив, имаме.

— И тя е? Кажи например.

— Защото аз искам Дънкан. Искам го жив и арестуван. Не желая да правя нищо, с което да рискуваме. Нищо. Не искам да знае дори, че го подозираме. За пръв път ще чуе, че вече е разкрит, когато е по лице на земята и аз му чета шибаните права.

— Ред, започваш да приемаш всичко прекалено лично — каза Кейт.

— Абсолютно права си, така е. И се учудвам, че за вас двамата не е. Последните осем месеца не бяха най-приятните в живота ви, и то благодарение на него, нали?

— Не е там работата.

— Не. Точно там е работата. Точно там е проклетата работа.

— Ами следващата жертва? До деня на Йоан няма и седмица, а ние още не сме започнали да предупреждаваме хората.

— Нито пък ще започваме.

— Какво?

— Помисли, Кейт. Прекарахме няколко седмици в обикаляне по всички рибарски магазини, за да предупредим рибарите на име Андрю, и после всички архитектурни бюра, за да предупредим архитектите на име Томас, че в тази и тази нощ може би ще са в опасност. И все пак той успя да се добере до тях и да ги убие. И двата пъти успя. Можеше да са още петнайсет-двайсет пъти и той все щеше да успява. С Андрю и Томас имахме приемливи параметри. Но знаете ли какви са ориентирите този път? Някой си на име Джон, който се занимава с писане или книгопечатане. Имате ли представа колко широки са тези параметри? Говорим за писатели, журналисти, издатели, литературни агенти, печатари, дори производители на хартия. Говорим за автори на сладникави романчета с милионни тиражи и автори на световнонеизвестни технически подръчници. Говорим за главния редактор на „Таймс“ и за дописници на „Галванистика за любители“. Това стига ли ти?

— Аз…

— И дори не знаем как ще го направи този път. Свети Йоан е починал на стари години, помните ли? Той е единственият апостол, който не е бил убит. Така че аз лично нямам никаква представа как нашето скапано приятелче Месията смята да се справи с това мъничко логическо проблемче. Ние можем да си предупреждаваме когото си искаме и ще постигнем същия ефект, както и преди — сиреч нулев. Единственото, което ще си докараме с публично изявление, е още повече да си затрудним залавянето му. Ако искате да се скрие вдън земя завинаги, направо да му сложим снимката в рубриката „Издирва се“ и да видим какво ще стане. Ние още не знаем дори къде се намира в момента. Джез, свърза ли се с Хелън?

— Оставих съобщение на телефонния секретар.

— Опитай пак.

— Току-що го направих.

— Тогава опитай пак. Веднага.

Джез вдигна телефона на бюрото си и набра Хелън.

— Пак е секретарят — каза той и затвори.

Кейт възобнови спора с Ред.

— Не мога да повярвам на ушите си, Ред. Ти съвсем съзнателно оставяш Дънкан да си получи Йоан на тепсия.

— Не. Не е така. Просто избирам по-добрата от две лоши възможности.

— Искаш да кажеш, че още едно убийство не е от значение.

— Не. Не това искам да кажа. Разбира се, че няма просто така да позволим още едно убийство. Да не мислиш, че съм навит и този път да триумфира? Той ни мами вече достатъчно дълго време. Но не можем да си позволим да се издадем. Никакви обществени хайки. Това искам да кажа.

— Не приемам аргументите ти.

— Кейт, хич не ми пука какво приемаш. Така ще процедираме. Ако искаш да взема под внимание твоите възражения…

— По дяволите, разбира се, че искам.

— … тогава смятай, че съм ги взел. Помни кой носи отговорността, Кейт. Ако прецакам нещата, веднага ще си поема вината. Но не ми се поема отговорността за някакво действие, което отхвърлям.

— Джез също не е съгласен с теб. Какво ще стане, ако гласуваме?

— Това да не ти е попиканата демокрация, Кейт. Дори и вие двамата да сте против, пак ще направим това, което аз казвам.

— Значи няма да ни послушаш?

— Аз винаги ви слушам. Не е имало и един момент в разследването, в който да не съм се вслушал в това, което ти или Джез ми казвате. Но че ви изслушвам, не значи, че трябва да съм съгласен с вас.

— Той е прав, Кейт — каза Джез.

— Той не е прав.

— Не, прав е. Трябва да приключим вече. Трябва да хванем Дънкан. Каквото и да ни струва.

— Не мога да повярвам, Джез. Преди две минути ти беше на мнение, че трябва да направим публично изявление.

Телефонът на Джез иззвъня. Той вдигна ръка към Кейт за тишина и вдигна слушалката.

— Клифтън… О, здравей, Хелън, благодаря, че се обаждаш… Не, няма за какво… Само исках да те питам дали знаеш къде е Дънкан… Не, трябваше да поговоря с него за нещо… Да, да, точно така, полицейските ни скукотевини, какво да се прави… А, така ли? Не знаеш ли къде е заминал?… Никакви подробности?… Не, разбира се, не смятам, че ще седне да си споделя… Имаш ли някаква представа кога ще се върне?… Разбира се, да… За Нова година ли?… Благодаря ти много… Слушай, ще имаш ли нещо против, ако с колегите те посетим довечера? Само за няколко минути… Предпочитам да ти обясня, когато дойдем… Може и сега, ако е по-удобно… Не, не, чудесно… Кажи ми адреса… Така. Ще се видим след половин час. Чао засега. — Затвори. — Хелън каза, че Дънкан е заминал някъде за Коледа. Не знае къде, дори в коя част на страната, да не говорим за координати за връзка. Не преливат от взаимна любов, както знаем. Не е наясно кога точно смята да се върне, но щяло да е някъде по Нова година.

— Защо?

— Защото ще бъде със Сам през уикенда. Ще го вземе вечерта на първи. Пада се петък.

— От дома на Хелън ли ще го вземе? — попита Ред.

— Да.

— Със сигурност?

— Със сигурност.

Ред удари длан с юмрук.

— Хванахме го.

— Казах на Хелън, че отиваме.

Ред вече си намяташе палтото.

— Идеално. Да тръгваме.

— Спрете — каза Кейт. — Дънкан трябва да се върне чак на Нова година, нали? Джон трябва да бъде убит на двайсет и седми този месец. Това е около цяла седмица преди Дънкан да се върне. Вие просто ще позволите още един човек да бъде убит.

Ред си вдигна яката и си завърза шала отпред.

— Кейт, това вече го обсъдихме. Знаем кога и къде ще се появи. И тримата го познаваме достатъчно добре, за да сме сигурни, че единственото нещо, което не би пропуснал, е уикендът със Сам. Ще се появи като две и две четири. Ако трябва, там ще го хванем. А аз се надявам горещо, че междувременно няма да жертваме още един човек за неговата мисия. Доволна ли си? И да имаш някакви проблеми…

— Това е положението — довърши вместо него Джез.